разказче за .... хм вие кажете

[extina_talks]

без-КРЕВАТ-ница/Хазяйка в чуждо легло
                   
  Сега...         
     Наоколо...тъмнина. Час...късен. Очи...четири. Две-отворени, блуждаещи в мрака, ясни като небе, диви като на звяр...женски. Други две очи-затворени, прихлупени, приятно отпуснати и леко потрепващи...мъжки. Няма я нощната тишина...хъркане. Жената...вглъбена...пуши. Мъжът...унесен...сънува. Сега сънят е сладък...а утре-забравен.
  Преди 27 минути...
     Наоколо...слаба светлина. Час...точен. Очи...четири. Две-полуотворени, шарещи, бляскави като диаманти, поглъщащи като огън...женски. Други две очи-ту отворени, ту затворени, съсредочени и премрежени...мъжки. Няма я нощната тишина...тежко дишане и приглушени звуци. Жената...настръхнала...изтръпва. Мъжът...напращял...наслаждава се. Сега е наслада...а утре-грешка.
  След 4 часа и половина...
     Наоколо...огрява слънце. Час...закъснял. Очи...четири. Две-уморени, пълни със сълзи, дълбоки като вир, тъжни като на вдовица...женски...избягали! Други две очи-още затворени, затръшнати, скрити под бетонени клепачи и сякаш никога няма да прогледнат...мъжки...останали, но къде!? Няма я нощната тишина...шум от коли и викове. Жената...сама...продължава. Мъжът...сам...до вечерта. Вечерта е ЖИВОТ...а за други-САМОТА!     
               
                Следва продължение...                   
                         
  Самота...           
     вчера...Самота...утре...Самота.Днес... споделена, оживена, препълнена с хора и емоции - Самота! С мирис на мъжки парфюм, обгръща със силни ръце, обсипва с измислени целувки, не оставя недокоснато кътче... обладава изцяло...Това е Тя! Само тя ме обича, само тя не ме оставя... и аз вървя, поклащайки ханша си към поредното изпитание на Самотата...женската ми същност...   
  Отново...
     Легло...пламнало. Страст... разрушителна. Очи...четири. Две- женски, пробождащи като стрели, устремени като на орел, искрени като на дете... същите! Бяха мойте... Други две очи- мъжки, криещи се зад една фантазия, отричайки една мечта... хитри като на лисица, срамежливи като на сърна... различни! Досега бяха непознати...
     Тя...вихър - странна сила без посока, без живот, отнася всичко и нищо не взима... Той...вулкан - безобиден сънливко и изригващ убиец на сън, залива всичко с опияняваща лава... Хвърчат искри при всеки допир, вятър разнася влажната жар, пламъци играят по меката кожа...
Изгарящи са устните й...като пеперуди от пепел, те пърхат по горящото му тяло...спирайки на всеки сантиметър за да смучат жадно огнен мед...
     Скрити под заслепяващо-оранжева тъмнина... Тя... извиваща се като дим от устата му... и сякаш там долу е огнище, и се опитва да го привлече с топлина и уют... сякаш пъргавия му език е ходилата на голи нестинарки, танцуващи по жаравата... Сякаш когато прониква  в нея, отвътре го посрещаха пламъчетата на безброй запалени факли... обгръщат, парят, искат го... а той иска да бъде изгорен, да бъде отнесен някъде далеч, поне за малко, за първи, а може би и за последен път... от този пожар!
     Всичко огасна, всичко оттихна... едва тлее последна пареща тръпка... и тогава последва експлозия! Силна, разтърсваща, неизбежна... и лавата покри и последните останали огарки...
     Леглото...все още топло... и двамата са изгубили силите си, вече са просто "хора", а не стихии. Опитват се с прегръдка да задържат ароматния дим, отделил се при тяхното изгаряне...неуспешно.
     Леглото...покрито с изстинала лава... усеща се студ... и той... хуква да търси огън... огън да се стопли... и тя... хуква да намери своето огнище, надявайки се че там самотата няма да я ...обладава
     ...и дано тогава душата й вече не е просто КВАРТИРА за самотници!                               
               
                Следва продължение...                                   
                   
  Сега...         
     Наоколо...тъмнина. Час...късен. Очи...четири. Две-отворени, блуждаещи в мрака, ясни като небе, диви като на звяр...женски. Други две очи-затворени, прихлупени, приятно отпуснати и леко потрепващи...мъжки. Няма я нощната тишина...хъркане. Жената...вглъбена...пуши. Мъжът...унесен...сънува. Сега сънят е сладък...а утре-забравен.
  Преди 27 минути...
     Наоколо...слаба светлина. Час...точен. Очи...четири. Две-полуотворени, шарещи, бляскави като диаманти, поглъщащи като огън...женски. Други две очи-ту отворени, ту затворени, съсредочени и премрежени...мъжки. Няма я нощната тишина...тежко дишане и приглушени звуци. Жената...настръхнала...изтръпва. Мъжът...напращял...наслаждава се. Сега е наслада...а утре-грешка.
  След 4 часа и половина...
     Наоколо...огрява слънце. Час...закъснял. Очи...четири. Две-уморени, пълни със сълзи, дълбоки като вир, тъжни като на вдовица...женски...избягали! Други две очи-още затворени, затръшнати, скрити под бетонени клепачи и сякаш никога няма да прогледнат...мъжки...останали, но къде!? Няма я нощната тишина...шум от коли и викове. Жената...сама...продължава. Мъжът...сам...до вечерта. Вечерта е ЖИВОТ...а за други-САМОТА!     
               
                Следва продължение...                   
                         
  Самота...           
     вчера...Самота...утре...Самота.Днес... споделена, оживена, препълнена с хора и емоции - Самота! С мирис на мъжки парфюм, обгръща със силни ръце, обсипва с измислени целувки, не оставя недокоснато кътче... обладава изцяло...Това е Тя! Само тя ме обича, само тя не ме оставя... и аз вървя, поклащайки ханша си към поредното изпитание на Самотата...женската ми същност...   
  Отново...
     Легло...пламнало. Страст... разрушителна. Очи...четири. Две- женски, пробождащи като стрели, устремени като на орел, искрени като на дете... същите! Бяха мойте... Други две очи- мъжки, криещи се зад една фантазия, отричайки една мечта... хитри като на лисица, срамежливи като на сърна... различни! Досега бяха непознати...
     Тя...вихър - странна сила без посока, без живот, отнася всичко и нищо не взима... Той...вулкан - безобиден сънливко и изригващ убиец на сън, залива всичко с опияняваща лава... Хвърчат искри при всеки допир, вятър разнася влажната жар, пламъци играят по меката кожа...
Изгарящи са устните й...като пеперуди от пепел, те пърхат по горящото му тяло...спирайки на всеки сантиметър за да смучат жадно огнен мед...
     Скрити под заслепяващо-оранжева тъмнина... Тя... извиваща се като дим от устата му... и сякаш там долу е огнище, и се опитва да го привлече с топлина и уют... сякаш пъргавия му език е ходилата на голи нестинарки, танцуващи по жаравата... Сякаш когато прониква  в нея, отвътре го посрещаха пламъчетата на безброй запалени факли... обгръщат, парят, искат го... а той иска да бъде изгорен, да бъде отнесен някъде далеч, поне за малко, за първи, а може би и за последен път... от този пожар!
     Всичко огасна, всичко оттихна... едва тлее последна пареща тръпка... и тогава последва експлозия! Силна, разтърсваща, неизбежна... и лавата покри и последните останали огарки...
     Леглото...все още топло... и двамата са изгубили силите си, вече са просто "хора", а не стихии. Опитват се с прегръдка да задържат ароматния дим, отделил се при тяхното изгаряне...неуспешно.
     Леглото...покрито с изстинала лава... усеща се студ... и той... хуква да търси огън... огън да се стопли... и тя... хуква да намери своето огнище, надявайки се че там самотата няма да я ...обладава
     ...и дано тогава душата й вече не е просто КВАРТИРА за самотници!                               
               
                Следва продължение...