Има ли противоотрова или сме обречени да умираме ... сами ?

[Gentiana]

Отровата е в хорските души.
Не пресъхва. Сълзи.
А цветята умират.
Топлим в пазва приятел.
Змия?!
Може би.
Но душите ни
са обречени да изстиват
и да скитат по пътища
в сомнамбулен транс
нощем,
с окъсани мисли
боси и полуголи.
Аз не знам защо
и колко ли още
за капка милост
душата ми ще се моли.
Може би съм неверна,
може би нетърпима,
храм за прокажени илюзии,
късче хляб корав и сух,
но искам тихо
в една приказна бяла зима
да ме убие болката
и да ме оплаче
с шепот дрезгав и глух...

Дали след това
ще се съживят цветята
и душите ще станат не глетчери,
а дъги?!
Не знам -бъдещето не ми е познато.
Аз не съм съвършена,...
но не си и Ти.

[I`Hate`you]

Така е-няма съвършени хора.. Поздрави за стиха. :)

[Gentiana]

 :kissoflove:

[небесносиньомомиче]

http://www.youtube.com/watch?v=p8C8AVWLhwI

има .. но трябват две чаши от нея...  [cvetee]

[rado]

 :) Глетчери? [heart__]

[Gentiana]

 [chatlove] [chatlove]