ЗА ДУШАТА

[NoMore]

Душата – явление, завършек,ядрото на съвършенната природа на несъвършения човешки индивид. Крясък от тайствена тишина в духовността на човека. Душата - влизащата сила в подсъзнанието. Душата...  безграничното пространството на чувствата,” родителя” на волята, пътеводителя към безкрайността. Душата -  неограничената енергия  в сътворената плът. Нематериална „ценност” превърната в искрящ отразител на нашия живот.  Душата - действащата инстанция в света на човешкия разум. Душата – рефлектор на доброто и злото. Душата -  вечно движеща и изменяща се възвишеност. Основата на началото и краят. Душата – четката, която рисува нашата същност. Непрограмираният  „орган” на човека.  Душата – сянката на любовта, реактор на несъзнателното  въздействие върху поведението ни.  Душата – част от вечността след смъртта на човек. Съпротивлението на нечовечността.  Душата – интроспекцията в човека. Душата – черната дупка в съзнанието и разума на човек.
Душата – ирационална трансцедентна безплътна субстанция.

За количество можем да говорим естествено, Душата е безкрайна величина   в самосъзнанието,  измеримо най-вече с доброто и злото. Като към бездушните хора отнасяме душата с остатък на злото.

А каде се намира? В нас, там някъде. В подсъзнанието на несъзнателното ни подподсъзнание.  


Време е да лягам, че ... не знам какво пиша вече

[chocolate_fairy]

Душата – явление, завършек,ядрото на съвършенната природа на несъвършения човешки индивид. Крясък от тайствена тишина в духовността на човека. Душата - влизащата сила в подсъзнанието. Душата...  безграничното пространството на чувствата,” родителя” на волята, пътеводителя към безкрайността. Душата -  неограничената енергия  в сътворената плът. Нематериална „ценност” превърната в искрящ отразител на нашия живот.  Душата - действащата инстанция в света на човешкия разум. Душата – рефлектор на доброто и злото. Душата -  вечно движеща и изменяща се възвишеност. Основата на началото и краят. Душата – четката, която рисува нашата същност. Непрограмираният  „орган” на човека.  Душата – сянката на любовта, реактор на несъзнателното  въздействие върху поведението ни.  Душата – част от вечността след смъртта на човек. Съпротивлението на нечовечността.  Душата – интроспекцията в човека. Душата – черната дупка в съзнанието и разума на човек.
Душата – ирационална трансцедентна безплътна субстанция.

За количество можем да говорим естествено, Душата е безкрайна величина   в самосъзнанието,  измеримо най-вече с доброто и злото. Като към бездушните хора отнасяме душата с остатък на злото.

А каде се намира? В нас, там някъде. В подсъзнанието на несъзнателното ни подподсъзнание.  


Време е да лягам, че ... не знам какво пиша вече

   Ти ме захвърли в недоумение. Душата ми е явление?!?! Ядро на съвършената природа на несъвършената аз...?!?!? Страхотно си го казал, направо невероятно, но смисълът за МЕН лично не е вариант. Останах с чувство, че душата е толкова далече от тялото, че стои като някаква химера отгоре и си живурка като съжършенство и с някакво благоволение се намесва в живота ми. И дори да е така, излиза, че и тя е вид организъм със свой личен живот, с което не мога да се съглася. По-сколонна съм да вярвам, че душата ми има връзка с гените и да си мисля дори че е възможно да е вечна, и да преминава през времето от форма във форма. Но това ме навежда на мисълта, че не аз в огледалото съм аз, а душата ми съм аз, без значение кой/коя/какво съм. Не мога да я възприема като нещо чуждо, тя си е съвършено моя, индивидуална и не мисля че има разлика между мен и нея - просто АЗ.  

П.П. Има вероятност да не съм схванала идеята много правилно, дори изобщо да не съм я схванала, затова едно предварително Извинявай ако наистина е така

[ivorysoul]

бих определила душата, макар за мен тя да не подлежи на дефиниране, като нашата ирационална индивидуалност

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

При всички случаи душата е индивидуалност. Дали е ирационална, арационална или просто рационална - не знам.
Освен това, бих искала да допълня, че са правени множество изследвания от учени, които са доказали, че при настъпването на физическата смърт на човека от телесното му тегло  падат някакви грамове(не мога да ви кажа колко точно, защото не помня), които всеки път били почти едно и също число. За това са приели, че това тегло, което се губи в пространството е може би самата човешка душа. Това, че не я виждаме не значи че я няма или че не притежава и някакви други характеристики и качества.

[ivorysoul]

снощи гледах предаване за хора, събудили се от кома, които имат пълна амнезия и тепърва "се раждат" и се замислих какво е станало с душите им при положение, че самата им същност вече я няма...и се чудя дали душата има памет и дали при смърт ни напуска духът, и дали пък той не е някакъв синтез на душа и разум, и изобщо колкото повече се замислям, толкова повече установявам, че нищо не знам

[NoMore]

chocolate_fairy не чак толкова буквално
ivorysoul много интересно, не бях се замислял за тези случаи. И навярно трябва отново да се преоткрие.
Дали преди амнезията и след амнезията хората си остававт същите. Мисля, че малко или много се променя човек. Загадъчно нещо душата.

[NoMore]

снощи гледах предаване за хора, събудили се от кома, които имат пълна амнезия и тепърва "се раждат" и се замислих какво е станало с душите им при положение, че самата им същност вече я няма...и се чудя дали душата има памет и дали при смърт ни напуска духът, и дали пък той не е някакъв синтез на душа и разум, и изобщо колкото повече се замислям, толкова повече установявам, че нищо не знам

Още нещо, което ми дойде на ум от поста на  ivorysoul  ... докато човек е изпаднал в кома, душата не се ли явява като междината, тунела между реалността и отвъдното или живота и смъртта

[небесносиньомомиче]

усмивки! нека да подхвамен душата и да я поразгледаме малко по-отблизо а ?
Къде се намира тя? ами в теб, в мен, във всеки. Мисля че ще се съфласите че душата е в тялото. А какво още има там? И тук нестава въпрос за анатомия или математика.
 В едно тяло- едно сърце, един ум и някъде там една душа? Така ли е или да?

[chocolate_fairy]

На мен от вчера сутринта ми се завътря един въпрос: Сънищата на душата ли принадлежат или на ума? Сега се роди и друг: защо схавщаме ума и душата като две различни неща?

[неземен]

Здравейте!
NoMore
Hi!
Дал си красив и поетичен букет от определения на душата. Някои от тях звучат доста екстравагантно и екзенстенционално.
Не можеш ли да се спреш на 1-2 от тях, които са на-близко до твоето разбиране за душата. За да разберем как ти виждаш и разбираш душата като феномен. Ще ни е интересно.

CHOCOLATE_FAI
Hi!
Разбира се, ДУШАТА СИ Е е само твоя, твоя собственост и индувидуалност, различна и неповторима. Не може гените да нямат нищо общо с нея. Те са един от материалните и носители и определители, и я правят да е тава, което е. Твоя и само твоя, единствена, и като нея втора да няма. И няма. Измежду милиардите човешки души по света  двойник не са намира. Всяка душа, както и всеки човек, е неповторима реалност и е без дублети. Това е аксиома в живата природа.

IVORYSOUL
Hi!
В твоето определение има много силен и дълбок подтекст. ИРАЦИОНАЛНА ИНДУВИДУАЛНОСТ. Има много истина и ако човек се позамисли отива много надълбоко и надалеко в области на чо
вешкото знание, които (доколкото знам) са все още тера инкогнита за хората. А примера с комата права нещата комплицирани заслужава да разгледаме въпроса още по задълбочено.
 
О,НЕБЕСНОСИНЬОТО МОМИЧЕ (здравей)
поставя нещата на мястот им. Защо пък не?
Да я подхванем тая душа и разгледаме както тя предлага,
и се опитаме да отговорим на въпросите поставени от нея.
Защо да не опитаме?  Да опитаме, а...

На Google на въпроса за душата(душите) има интересна информация и препратки.

[chocolate_fairy]

CHOCOLATE_FAI
Hi!
Разбира се, ДУШАТА СИ Е е само твоя, твоя собственост и индувидуалност, различна и неповторима. Не може гените да нямат нищо общо с нея. Те са един от материалните и носители и определители, и я правят да е тава, което е. Твоя и само твоя, единствена, и като нея втора да няма. И няма. Измежду милиардите човешки души по света  двойник не са намира. Всяка душа, както и всеки човек, е неповторима реалност и е без дублети. Това е аксиома в живата природа.

  Накара ме да се почувствам като малко дете пред сергия - мой та мой и туй то Вероятно съм попрекалила с натъртването върху индивидуалността... Оххх благодаря ти, че внесе тази весела нотка в скучния ми ден.

Обаче все още си държа на въпросите по-горе

[небесносиньомомиче]

хей- chocolate_fairy
ами то ума и душата са различни- когато ума спи кое е това което броди и чувства? Когато ума ти знае как стоят нещата, защо тогава нещо вътре се противи и търси друг отговор?

[chocolate_fairy]

хей- chocolate_fairy
ами то ума и душата са различни- когато ума спи кое е това което броди и чувства? Когато ума ти знае как стоят нещата, защо тогава нещо вътре се противи и търси друг отговор?

  добрего каза ами 6-тото чувство? и то ли е компонент на душата?

[небесносиньомомиче]

  де да знаех.. това 6-то /7-мо / чуство съвсем го забравих.. Но може би някой друг ще хвърли яснота по въпроса- къде свършва душата и започва това чуство???

[неземен]

хей- chocolate_fairy
ами то ума и душата са различни- когато ума спи кое е това което броди и чувства? Когато ума ти знае как стоят нещата, защо тогава нещо вътре се противи и търси друг отговор?

  добрего каза ами 6-тото чувство? и то ли е компонент на душата?

Hi! Ще се опитам да обясня някои неща, които са част от висшата психология, както ги знам и разбирам.
Небесното момиче рови надълбочко в проблема, но не стига до края. На целия психичен живот на човека според мен е основа и носител душата. Има ли нормална, здрава душа, има ум, разум, памет,  мислене, чувства, усещане, сънища, и 6-то чувство,асоциации и тн., целия набор от компоненти и качества , които са атрибути на душата,и са характерни за душевния живот и интелекта на човека. Ако душата е болна, непълноценна, както е при клинична смърт, амнезия или други специфични психични заболявания, част от тези душевни съставки се губят, или изчезват всичките. Както се получава при клинична смърт. При такъв душевен катаклизам, като че ли част от старото се изстрива, и в същата излекувана, но частично обновено душа се ражда и възраждат подобни и различни по състав компоненти, памет, мислене, чувства, ум и тн., със същия цвят но по различни оттенъци. ИЛИ
ИМА ЗДРАВА, НОРМАЛНА ДУША, има разум, памет, чувства, сънища и тн., няма душа, и всички тези компоненти изчезват.
ИМА БОЛНА, НЕЗДРАВА ДУША, някои компоненти могат да се запазят или да изчезнат всичките, или да се изродят, както при психично болни.
ИЗЛЕКУВА СЕ ДУШАТА  и някои, или всичките тези компоненти намерили здрава почва може да се възродят отново. Както става често след клинична смърт, когато човек се излекува и почне да  възстановява и психиката си.
Ум, разум, памет, чувства, мисли, 6-то чувство и тн.,така наречениия душевен живот  без нормална душа няма.
Умира човек, с него умира и душата, умира интелекта човешки, изчезват яко дим мисли, чувства, памет, сънища и тн., умира и душевния му живот, доколкото е имал такъв.