Няма как да се намерим...

[mariana_fairy]

Строим си сгради, нямаме си църкви
и вярата затваряме в буркани малки,
затръшваме вратите си преди да мръкне,
оставихме Бог да спи отпред - това е жалко.
Разпродадохме мечтите си от порцелан,
а някой ги строши и счупи всичко наше,
какъв ще бъде края отсега не знам,
но пътят е трънлив и твърде прашен...
Ръцете си не скръстваме и спряхме да се молим,
а има за какво, но нямаме копнежи,
не си затваряме очите и не спим спокойно,
крадем по малко обич и по малко нежност.
Изгубихме се и няма път назад
и смисъл няма нито цели,
животът е така познат,
че от криене, сами няма как да се намерим...

[иринка]

 [inlovee]  [bravisimo] [inlovee]

[Gentiana]

 [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[mariana_fairy]

Благодаря и на двете  [inlovee]

[небесносиньомомиче]

На Бог недей да се надяваш ти,
че той е мъж несръчен е, уви,
от нас си проси църкиви- кат' хамбари
де' се кланят всичките божии твари.
Ала Надеждата мечтите ти ще залепи
и ще разцъфват тръни с бодли
пътеки прашни може да измие с дъжд
само за ръцете й се дръж!

:flowers:
цветя и рози от един краен оптимист!!!

[ivorysoul]

много тъжно в реалността си и много хубаво написано...

[mariana_fairy]

На Бог недей да се надяваш ти,
че той е мъж несръчен е, уви,
от нас си проси църкиви- кат' хамбари
де' се кланят всичките божии твари.
Ала Надеждата мечтите ти ще залепи
и ще разцъфват тръни с бодли
пътеки прашни може да измие с дъжд
само за ръцете й се дръж!

:flowers:
цветя и рози от един краен оптимист!!!

Благодаря за подарената надежда...Хубав стих... [heart__]

[mariana_fairy]

много тъжно в реалността си и много хубаво написано...

Тъжно и красиво... вярно е, благодаря за думите ти [inlovee]

[mariana_fairy]

Вдъховено от небесносиньомомиче
Поздрави!!!!

По пътеките на времето събирам надежда
и шепите препълвам, да не свърши,
към небето вътре в мен поглеждам
и ми е безкрайно, мълчаливо, тъжно...
Бог ме е загърбил в своята себичност,
а сама не мога вяра да градя.
Аз съм просто малка, тиха личност
а някога се учих да летя...
Свършиха се светлината и смеха
в своето безгрижие сме груби,
обърнахме си гръб, посяхме в нас греха,
рано е да се намерим, късно е да се изгубим...