Откакто...

[mariana_fairy]

Откакто те загубих спрях да спя,
събирам свещи и ги паля в храма,
сърцето не успях да събера
и все повтарям, че си бил измама.
Откакто ти си тръгна ослепях,
изгубих се, а исках да сме двама,
живея сто години с този грях,
но ти си призрак, теб те няма.
Откакто ти замина все боли,
аз съм огън, който тлее,
свършиха ми всичките сълзи,
уча  се без тебе да живея...

[tonnny_bg]

Прекрасно е ,но си е за Стихчета. [inloveee] [bravisimo]

[mariana_fairy]

Вярно е, мерси  [inloveee]

[mariana_fairy]

Как завършва една любов, която започва с поезия? - ти тръгна и от този ден небето се разплака, а аз няма как да го теша, не ми достигат думите, те заглъхват, погълнати от тишината на сивите ми дни, които ти бях подарила, но ти ми ги върна без да се замислиш...
          Не спя, ти знаеш ли - открадна ми съня, промъкна се и с тихите си стъпки ми взе всичко, което знаех, че е мое. Парчетата от нашата взаимност събират прах, разпръснати навсякъде по този свят и няма връщане и няма утре, то избледня заедно с моите молитви... Очите ми не виждат днес света, той внезапно погрозня и всичко стойностно е без цена и без смисъл, а грехът ми тежи на сърцето и го нося в мен, жигосан в душата, липсваш... на мен и на света ми...
          Мога да мълча, но искам да призная, поне истината си е само моя и никой не може да й посегне и да я обезобрази с невинните си лъжи - дори ти. И всеки ден горещи сълзи се плъзгат самотно в сърцето и го наводняват и паля свещи в себе си, с молби градя храм от мъка и несподеленост, а входа е отворен само за теб и се влиза с мисълта за мен и с копнежа по едно несбъднато до днес сбъдване, което ни чака на прага на всичко общо и все пак минало.
      И все пак аз ще се науча да живея, без да се надявам, че ще се срещнем някога отново.. Пожелавам ти да си ми успоредна права, път в обратната посока и спомен, загубил се в миналото, сбогом...

[I_Lov3_Him_Eternally]

Как завършва една любов, която започва с поезия? - ти тръгна и от този ден небето се разплака, а аз няма как да го теша, не ми достигат думите, те заглъхват, погълнати от тишината на сивите ми дни, които ти бях подарила, но ти ми ги върна без да се замислиш...
          Не спя, ти знаеш ли - открадна ми съня, промъкна се и с тихите си стъпки ми взе всичко, което знаех, че е мое. Парчетата от нашата взаимност събират прах, разпръснати навсякъде по този свят и няма връщане и няма утре, то избледня заедно с моите молитви... Очите ми не виждат днес света, той внезапно погрозня и всичко стойностно е без цена и без смисъл, а грехът ми тежи на сърцето и го нося в мен, жигосан в душата, липсваш... на мен и на света ми...
          Мога да мълча, но искам да призная, поне истината си е само моя и никой не може да й посегне и да я обезобрази с невинните си лъжи - дори ти. И всеки ден горещи сълзи се плъзгат самотно в сърцето и го наводняват и паля свещи в себе си, с молби градя храм от мъка и несподеленост, а входа е отворен само за теб и се влиза с мисълта за мен и с копнежа по едно несбъднато до днес сбъдване, което ни чака на прага на всичко общо и все пак минало.
      И все пак аз ще се науча да живея, без да се надявам, че ще се срещнем някога отново.. Пожелавам ти да си ми успоредна права, път в обратната посока и спомен, загубил се в миналото, сбогом...

Винаги е трудно да изречем чувствата си, особено по толкова красив начин! Трудно е да кажем Сбогом, надявам се наистина да си успяла!Сърдечни поздрави  [heart__] [heart__] [heart__]

[mariana_fairy]

Благодаря за рабирането, поздрави... [heart__]

[chocolate_fairy]

[inloveee] Миме, кога историята ще има щастлив край? Обичам те!!!  :kissoflove:

[mariana_fairy]

Рали мисля си, че няма да има... Целувам те [heart__]

[SimonaShtonova]

Страхотно е  [gu6]

[mariana_fairy]

Благодаря ти! :) [heart__]