Какво жертваме за възвишеност?

[`Fallen_Angel`]

Напоследък забелязвам, че навсякъде се пропагандира лишение ... Искаш да свалиш кила - Спираш шоколад.. Искаш кариера - Отказваш се от децата .. Искаш да си умен - Забравяш за излизанията с приятели...

Защо винаги трябва да се разменя едно за друго?
Колко струва съвършенството ( както всеки си го разбира - видимо, духовно )?
Отказваме се от пороци или от неща, които си втълпяваме, че са пречки?
Доколко са пречки?
Можем ли да имаме всичко, но с мяра?


Ами сега...

[FlamenemY]

Не съм съгласен само с това за излизането с приятели... Примерът не е съвсем подходящ. Иначе темата е интересна. Ще се спра върху духовното "съвършенство", понеже сега са ме напушили някакви такива теми  [lol]

Наистина, за да постигнеш "възвишеност" според собствените си норми неминуемо трябва да промениш нещо в себе си, а това е в известен смисъл загуба. Особено ако сме свикнали с това, което трябва да променим. Това е нещо като проклятие за някоя по-неуверена натура  [lol] Да имаш идеал, да се стремиш към него, но постоянно да таиш съмнение, че това може би не е най-доброто и най-правилното. Това само ще доведе до излишни грижи, страхове и съмнения, които могат да се окажат негативни за живота ти като цяло... Защо се стремиш към това така наречено "съвършенство", което си е само лично за теб? Дали не е резултат от единствено от външни фактори, създаващи илюзията, че трябва да промениш нещо в себе си? Да постигнеш "възвишеност" може да е тежък, изискващ много време процес. Той е отказването от даденото ти и откриването на нещо стаено по-надълбоко в теб... Така че да, трябва да загубиш нещо от себе си, за да постигнеш нещо вътре в себе си. Дали ще наречеш "пороци" или "недъзи" тези твои страни, които искаш да премахнеш, няма значение. Понякога обаче цената е много висока.

[ivorysoul]

може би жертваме по-удобното понякога и по-лесното винаги свикване с посредствеността

[Jane]

Според мен "съвършенство"="хармония"...
Сега въпросът е кой как постига тази хармония.
И дали постигнатата хармония поражда чувството за съвършенство или обратното.
Може би най-вярно е, че когато човек приеме себе си и живота си такива, каквито са, и когато се научи да ги обича, тогава постига истиснкото съвършенство и истинската хармония... Тогава няма пречки и всичко си е на мястото. :)
Така че...да...можем да имаме всичко. И то с мяра. Но е много, много трудно...

Предполагам, че е заради концепциите и "модерните идеали", които са в главите ни...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Не можах да имам търпението да изчета постовете над мен, за това предварително се извинявам, ако се повторя с някого.
Още от малка баща ми повтаряше, че единствения начин да премахнеш някой вреден навик е като го замениш с добър. Или така, както аз го разбирам: Ако искаш да промениш нещо, трябва да го замениш с нещо. И това е обяснимо, защото, когато до този момент е било по определен начин и ти искаш да извадиш определено нещо от контекста на ежедневието си - зейва празно място, което разваля веригата. От друга страна, ако искаш да добавиш нещо - то няма свободно място на което да го сложиш и следователно, ако наистина имаш желание то да е там, трябва да го размениш и да прежалиш някакъв друг сегметн от веригата. Е те така си обяснявам аз тези неща. Няма лошо да живееш с пороците си(или с нещата които смяташ за свои пороци), стига те да не пречат на теб самия. Всеки сам за себе си решава какво и колко точно иска да промени себе си и живота си, в името на това което иска да е. Най-важното лично за мен е да съм вярна на приоритетите, собствения морал и себе си пред всичко останало.

[tonnny_bg]

Интересна концепция има баща ти ама аз се замислих :Кой порок не вреди на самия теб? [mhmm]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Този, който не ти пречи да живееш по начина по който искаш. :)

[небесносиньомомиче]

Това за пороците го бива, но къде е възвишеността??? И какво е тя?
Възвишен значи ли липса на пороци?
Простете, но самата дума възвишен навява в мен асоцоация с нирвана- човека се е възвисил толкова, че ще умре от глад, защото е над тези неща...
Аз имам друга дума за това състояние на духа и тялото- благородство... но това е друга тема...

[`Fallen_Angel`]

Ммммммм.. някой надуши вярната следа :))

[неземен]

 Здравейте филисофкии...
Ама вие летите много на високо с тези  ангелоподобни въпроси, задавани от Ангелчето. Тя си е Ангел и и е лесно да отговаря на ангелски въпроси. Не е така с нас, грешните чада божии. Абе да го е страх  човек да се доближи до вашата компания учена. Такива идеални въпросчета не са за нас грешните прелюбадейци, мъжете. Затова никой не смее да се приближи да вас. Дали да опитам,а. Мечка страх, мен не. Нали съм си безстрашен...
Възвишеност, възвишен...
Възвишен-благороден, идеален.
Възвишеност-качество на възвишен; благородство.
Благороден-способен да пренебрегне личните си интереси; високо нравствен.
ИДЕАЛЕН-който не съществува реално;въображаем, мислим.
СЪВЪРШЕН, ОБРАЗЦОВ.
А сега  да видим къде сме в тази плетеница от учени думи. Те сега го позакъсахме.
Значи какво е това идеал. Съвършено въплъщение на нещо.ВИСША ЦЕЛ.
Тук е черешката на сладоледа. НЕЩОТО...
Това "нещо" е много разтегливо и относително понятие, и в различни точки на земята, в зависимост от раса, пол,образование, богатство, манталитет и интелект и какво ли не, има различно разбиране и тълкуване. За американеца едно, африканския негър друго, за българина трето и тн, като етиците и философите,
християнските, мохамеданските, будистките и тн религии си го преставят и тълкуват различно.Всяка по своему.
Какво значи съвършен, идеален, образцов човек.
Какви качества трябва да притежава.
Положителни. Може ли да ги изброи някой.
Отрицателни. Може ли да ги посочи някой.
Хайде да опитаме. Кой ще започне. Ангелчето.  Тя имя зимане и даване с ангелите, а те били от идеалната порода, така поне пише в библията, и може да ни каже, като визира познати ангели, КАКЪВ ТРЯБВА ДА Е ЧОВЕК, ЗА ДА БЪДЕ ПРИЗНАТ ЗА ВЪЗВИШЕН?
Да знаем какво и защо да жертваме и ако ни отърва да грабнем и тая титла на възвишен, на възвишеност.
Хайде Ангелче. Подреди, изброи ги тези пусти качства, за да можем
да се захванем за работа. Ако си струва, ако ни стиска, ако ни отърва, разбира се.
ЧА-КАМ, ЧАКАМЕ!!!!!!

[`Fallen_Angel`]

Здравей, землянино :)

Никога не съм вярвала, че можеш да оеднаквиш всичко, колкото и примамлива да звучи цялата утопично-комунистическа философия. Затова и не смятам, че всички могат да са възвишени по един и същ начин, да са надскочили летвата само в едно и също нещо.. Всеки си го тегли нанякъде...

И точно това ми е въпросът... откъде знаем, че отиваме към правилното място.. правилното за нас, де.. Нужно ли е да ставаме прекалени светци, защото май дори Шефа не ги харесваше..

Във философията имаше идея, че земята ще стане Рай, когато всеки си намери своето място под слънцето и е щастлив там... А нима щастието не те издига достатъчно?.. Или вече не се вярва, че щастието е само щастие и задължително трябва да дадем нещо в замяна, вместо да протегнем ръце?

[небесносиньомомиче]

- Ще се хвана за това "Всеки си го тегли нанякъде..." и разбира благородството /възвишеността/
по свой собствен начин. Но същността е обща за всички твари.
Благородният /възвишеният/ непречи на останалите, докосва ги, понякога се набърква в чужди съдби, но винаги ще остави вратичка за избор. Има си принципи и разбирания, и не се страхува да ги сподели когато е нужно. И това е нещото= общите качества ;)

- Замяната щастие за нещо е следствие, не е първоначало. Когато си щастлив, дори и не особенно благораден се раздаваш, даваш и подаряваш....

- Никой незнае дали отива към правилното място преди да е стигнал до там. Има два варианта да вървиш или след време още да се питаш: дали, ако, прпуснах ли? Може да живееш кротко и мирно или в залеза на живота си да съжаляваш че не си опитал.

Така мисля аз. А моя идеал за благородство е Атос от тримата мускетари;)
Усмивки!

[неземен]

- Ще се хвана за това "Всеки си го тегли нанякъде..." и разбира благородството /възвишеността/
по свой собствен начин. Но същността е обща за всички твари.
Благородният /възвишеният/ непречи на останалите, докосва ги, понякога се набърква в чужди съдби, но винаги ще остави вратичка за избор. Има си принципи и разбирания, и не се страхува да ги сподели когато е нужно. И това е нещото= общите качества ;)

- Замяната щастие за нещо е следствие, не е първоначало. Когато си щастлив, дори и не особенно благораден се раздаваш, даваш и подаряваш....

- Никой незнае дали отива към правилното място преди да е стигнал до там. Има два варианта да вървиш или след време още да се питаш: дали, ако, прпуснах ли? Може да живееш кротко и мирно или в залеза на живота си да съжаляваш че не си опитал.

Така мисля аз. А моя идеал за благородство е Атос от тримата мускетари;)
Усмивки!

[cvetee]
Здравей! В твойте разсъждения има  нещо деликотно,задълбочено  и тънко, чисто по женски и...Вярно според мен. Тази тема е толкова обемно безпределна, без начало и край, че просто не смея да се захвана да разсъждавам по нея. В сбита форма си казала много от това, което може би и аз бих казал, но не толкова ясно  и добре. Може много да се пише. Много бих зарадвал да прочета и други мисли  от дамите на тази тема. В твоя анализ възвишеното, благородното, толерантното, човешкото в човека има интересни и верни моменти. Но въпроса има много страни, много е сложен, иказаното от теб е само една част, наистина една от  съществените части на тази възвишеност, но има какво още да се прибави и допълни, и идва ред на другите да споделят своите мисли с нас, нали.

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Искам да споделя една сентенция, която ще цитирам по памет.
Тези, които вярват, ще преминат през тъмнината, защото вървят крачейки, а не гледайки.
Интерпретацията оставям на вас.

[`Fallen_Angel`]

- Ще се хвана за това "Всеки си го тегли нанякъде..." и разбира благородството /възвишеността/
по свой собствен начин. Но същността е обща за всички твари.
Благородният /възвишеният/ непречи на останалите, докосва ги, понякога се набърква в чужди съдби, но винаги ще остави вратичка за избор. Има си принципи и разбирания, и не се страхува да ги сподели когато е нужно. И това е нещото= общите качества ;)

- Замяната щастие за нещо е следствие, не е първоначало. Когато си щастлив, дори и не особенно благораден се раздаваш, даваш и подаряваш....

- Никой незнае дали отива към правилното място преди да е стигнал до там. Има два варианта да вървиш или след време още да се питаш: дали, ако, прпуснах ли? Може да живееш кротко и мирно или в залеза на живота си да съжаляваш че не си опитал.

Така мисля аз. А моя идеал за благородство е Атос от тримата мускетари;)
Усмивки!

Принципно съм съгласна с теб, но обичам да споря, а днес ми се спори. Затова се надявам да си "изчепя" нещо от пръстите, което няма да прозвучи като безбожна глупост :)

Не съм сигурна, че дори в "доброто" си сме еднакви.. мм... какъв пример да ти дам.. дори там ни избива на различно дорбо... Махатма Ганди е бил много по-различен в доброто си от Майка Тереза, която още по-различна от Мартин Лутер, който е съвсем по-различен от някоя Папа и на фона на всички тия може би Буда... изглеждат всички добри и всички безкрайно различни, нали :)

Относно щастие, когато не си особено благодарен.. Аз си падам леко утопия, затова вярвам, че щастието трябва да е много истинско, себераздаването безкрайно и сие, за да няма "особено".. "давам".. "взимам", а просто "правя"..

Винаги съм се чудела как някои хора знаят накъде вървят.. Знаят къде им е мястото в живота .. Не се чудят "дали" - "или".. Може би те са по-осъзнати, а това вярвам, че върви ръка за ръка с възвишеността.. Доброто, според мен, трябва да е осъзнато до безбожие :)

Атос е хубав герой, нищо, че е над чашка :) Но сигурно и най-добрите си имат малки трески за дялане :)

Искам да споделя една сентенция, която ще цитирам по памет.
Тези, които вярват, ще преминат през тъмнината, защото вървят крачейки, а не гледайки.
Интерпретацията оставям на вас.

Много готин цитат. Едно време ми висеше за подпис в Skype... И сигурно е от онези неща, които си заслужават много добър анализ от много по-добри хора :)