Какво жертваме за възвишеност?

[tonnny_bg]

Това ми напомня онази притча за мишките дето имали състезание да се катерят по един стълб и победила глухата мишка ,която не чувала упреците на тези отдолу. :)

[небесносиньомомиче]

Доброто, според мен, трябва да е осъзнато до безбожие- 
да но малко по- нагоре казваш, че доброто е строго индивидуално за всеки- тогава как разбираме, че е осъзнато и дори, че това е доброто???          /защото и на мен ми се спори, Ангелче:)/

как някои хора знаят накъде вървят.. Знаят къде им е мястото в живота .. Не се чудят "дали" - "или"..-
незнаят за всеки има въпрос- дали това е това което искам. ако не го признават това не е възвишено!!!

сигурно и най-добрите си имат малки трески за дялане - да но и те са част от възвишеността, за която си говорим- точно този герой дави мъката си във виното, без да изпада в диво пиянство, а "става все по-мълчалив" - именно тук се намива виското в низината ;)

[Feanor]

Напоследък забелязвам, че навсякъде се пропагандира лишение ... Искаш да свалиш кила - Спираш шоколад.. Искаш кариера - Отказваш се от децата .. Искаш да си умен - Забравяш за излизанията с приятели...

Защо винаги трябва да се разменя едно за друго?
Колко струва съвършенството ( както всеки си го разбира - видимо, духовно )?
Отказваме се от пороци или от неща, които си втълпяваме, че са пречки?
Доколко са пречки?
Можем ли да имаме всичко, но с мяра?

Ами сега...

Тц, не можеш да имаш всичко, дори "мярката" да е малка. Не стига нито време, нито възможност.
Затова се отказваш от едно заради друго, по-важно. Погледни го от добрата страна обаче - това ни дава индивидуалност. И ни спасява от съвършенството. :)