С теб изчезва самотата

Started by PurpleANGEL, January 04, 2006, 20:01:58 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

PurpleANGEL

Прибирам се отново сам,
стаята е празна и студена.
Знам - далече... нейде там
си ти, но липсата ти ме обзема.

Няма ли да дойдеш вече?
Вземи със теб и светлината.
Знам, че много си далече,
но със теб изчезва самотата.   

Gentiana

Далече съм,но ти си знаеш-няма
за чувствата ни времето преграда.
В сърцето си ме носиш.Твоя дама
била съм винаги.Просторът пада,

изчезват границите на живот и смърт.

За да я видиш светлината затвори очи.
Не ме ли виждаш вече, помисли си?!
И стаята ти ще се стопли, заискри,
когато схванеш че до мене ти си.

Та ти ме носиш в морната си гръд...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.