И тази вечер пак ли ме сънува,
и пак ми казваш липсва ти града,
сълзи в очите ми - те искат да изплуват,
но ти не ще ги видиш през екрана от стъкла.
Усмивки пиша, а всъщност вече плача,
как искам да докосна теб сега
и само спомена - към тебе ще прекрача,
за да потърси там изгубената топлина.
Казваш ми - обичаш да е мрачно,
обичаш, когато вали,
а аз пред теб съм толкова прозрачна,
дори сега, когато океана ни дели.
Стоя със теб по цели дълги нощи,
говоря - букви, знаци и неща,
и питам се дали ще помниш дълго още,
момичето на твоята съдба!
