Докато аз възкръсна - by phibi & Jane

Started by Jane, July 13, 2008, 18:47:28 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Jane





phibi & Jane

Ще изгори домът ми. Утре. По петлите.
Ще ми остане само ризата на рамото,
без хората, без вещите, без дните...
Ще изгоря и аз, подобно сламата.

Ще тръгна по земята... като въглен.
Ще срещна много хора и лица.
А те ще ме поглеждат страшно чудно:
„Каква е черна!”  „ - А какви сте без сърца!”

ще им отвръщам... И ще отминавам.
Очите си ще крия в триста свещи.
Сама. Единствена. И прегоряла.
Като огън в зимата. Гореща,

аз ще ги погалвам. И подпалвам
всички слепи хора. Ще ме има,
сред тях, за да им подарявам
любов. А бях ужасно нелюбима.

И когато изгоря, по първи птици,
ще се разсеят облаците пушек –
ще пламна аз. И ще изтлея.
И в пепелта на феникс ще се сгуша.

Едно плашило само ще остане
на двора ми... Да плаши жалко въздуха
и вятъра. И мислите на гаргите.
И сигурно за мен ще му е тъжно...

Докато аз възкръсна...

Под сълзите на есенните листа...

1/2 Жива

Ще изгори домът ми. Утре. По петлите.
Ще ми остане само ризата на рамото,
без хората, без вещите, без дните...
Ще изгоря и аз, подобно сламата.

Ще тръгна по земята... като въглен.
Ще срещна много хора и лица.
А те ще ме поглеждат страшно чудно:
,,Каква е черна!"  ,, - А какви сте без сърца!"



Изключително силни думи.Браво момичета.
Страхувам се да се обърна, да погледна,
че тази стъпка може да ми е последна.
Заслушвам се... дали след мене някой тича,
да ме догони, върне и обича?

dodic

Стихът ви, Поетеси, буквално ме изпепели.
Невероятни сте.
Поздрави.
Понякога, от себе си се скривам

{dulgokoska}

"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


phibi

Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.