Смъртоносен пищов

[firelion1989]

Даниела излезе от "Космополитън" и тръгна да се прибира. Беше станало късно , а тя трябваше да си легне , защото утре беше на работа. Жената работеше като учителка по английски език в старозагорската търговска гимназия и знаеше , че не бива да се успива , защото това никак не се харесваше на заместник директорката Нели Калнева. Докато беше унесена в мисли за утрешната класна , с която щеше да помрачи "10 в" клас , Даниела не усещаше как двама тийнейджъри я следят. Те следяха всяка нейна крачка и все повече се приближаваха. Учителката се отърси от мислите си и чу шум от стъпките на преследвачите. Тя се обърна и в този момент единият от момчетата я хвана и запуши устата й. Другия й върза ръцете , а след това с кърпа запуши и устата. Хванаха жената и я повлякоха нанякъде. Стигнаха до гимназията , в която Даниела работеше и се спряха.
- Какво ще правим с нея? – попита единия от двамата.
- Трябва да я скрием някъде без да я намерят – отвърна другия. – В даскалото е добре да я оставим.
- Но не е ли заключено?
- Ще разбием вратата – и набития тийнейджър отиде до вратата и я разби с един ритник.
През това време четирима от завършилите "12 б" клас Николай , Лора , Мартин и Пламена излизаха от заведението "Принс" след като хубаво си бяха похапнали.
- Страхотно беше , нали? – попита ги Лора. – Да излезем по двойки така , както бяхме на бала.
- Да , много яко беше – отвърна Пламена.
Четиримата излязоха на улицата пред гимназията точно , когато бандитите вкарваха Даниела вътре.
- Тези Даниела Пенева ли отвличат? – попита изненадващо Пламена.
Другите се обърнаха и погледнаха към входа на гимназията. Мартин и Николай веднага хукнаха , а момичетата ги последваха. Влязоха вътре , но от бившата им учителка нямаше й следа.
- Как ще я намерим? – попита Лора. – Тук има толкова много места , където можеш да се скриеш.
- Ще трябва да извикам подкрепление – сети се Николай и се отдръпна , за да се обади по телефона. Момичетата останаха във фоайето да чакат помощта , докато момчетата отидоха да потърсят заложницата и ако можеше да я освободят. Лора и Пламена седнаха на дивана и зачакаха. Не след дълго вътрешната врата се отвори и техните съученици Дима , Боряна , Динко и Димитър връхлетяха вътре и едва не се пльоснаха на пода. Мартин и Николай намериха Даниела свита на кълбо в учителската стая. Махнаха й превръзката от устата и тя се развика:
- Бандитите откраднаха дневниците.
- Дневниците? – ахнаха в един глас момчетата.
- Бързо , трябва да ги настигнете – подкани ги учителката. – Внимавайте , че са въоръжени.
Николай и Мартин тръгнаха след бандитите , а Даниела отиде във фоайето при другите.
- Госпожице , добре ли сте? – попита Лора. – Направиха ли ви нещо?
- Не , добре съм – отвърна тя. – Трябва да ги хванем , защото откраднаха дневниците.
Изведнъж се чуха изстрели , идващи от втория етаж. Боряна остана при похитената , а другите се заизкачваха по стълбите. Намериха бандитите да се сражават с Мартин и Николай. Отстрани до прозорците имаше черна торба с много пистолети , а до нея беше торбата с дневниците.
- Ще взема дневниците – каза Дима , но Динко й хвана ръката.
- Първо се въоръжи с пистолет , за да не те застрелят – посъветва я той. – Всички да си вземат по един пистолет.
Групичката послуша Динко и си взе по един револвер пълен с куршуми. Дима взе торбата с дневниците и хукна към учителската стая , но единия от бандитите се прицели в нея.
- Диме , залегни – изкрещя Николай.
Дима моментално се стовари на земята и куршумът не успя да я улучи. Тя стана и пак продължи да бяга. Отново стреляха по нея , но вече се беше скрила от погледите им. Останалите продължиха да се бият с бандитите. Единият от тях насочи пистолет към Николай , но Лора му стовари един ритник и му разкърви носа. Димитър направи същото с другия и след като двамата престъпници се стовариха на земята ги оставиха и хукнаха да бягат. Качиха се на третият етаж и се позиционираха на удобни места , за да ги хванат. Бандитите ги последваха и се качиха по-нагоре. Лора , Динко , Николай , Пламена , Мартин и Димитър се скриха в УТФ-то и залягаха под работните маси. Бандитите влязоха при тях , но отначало не ги забелязаха. Тъй като бяха на абитуриентския бал на 28 май знаеха кой как е облечен така , както сега. Всички в гимназията в момента бяха облечени с балните рокли и костюми. Затова не беше трудно да забележиш тъмносинята рокля на Лора до работната маса на отдел "Счетоводство". Страхотен изстрел принуди Лора да изскочи оттам , понеже компютърът беше гръмнал и след като тя се показа на видно място , бандитите насочиха пистолетите си към нея. Лора също насочи своя към тях и стреля , но не ги улучи. Бандитите също стреляха по нея , но уцелиха задния прозорец , който се счупи. С поредния изстрел на момичето със синята рокля предизвика силна експлозия на компютъра от отдел "Администрация". Бандитите залегнаха , за да не ги изпепели огънят идващ от системната кутия и след това се преместиха на учителското бюро. Там обаче се беше скрил Мартин , който излезе изневиделица и подари на единия от бандитите невероятен юмрук и с това му разкърви още повече лицето. Лора тръгна да излиза , но с изстрела на другия бандит вратата се откачи от пантите и се стовари върху момичето.
- Лора!!! – изрева Николай под масата на отдел "Маркетинг" , който не издържа , излезе оттам и започна да стреля като ненормален , при което всички прозорци в кабинета започнаха да се пръскат на хиляди парченца. Така спечели малко време , за да отиде и да помогне на приятелката си и да я измъкне от голямата врата. При удара с вратата Лора се е обърнала настрани и продупчените й уши от сребърните обици сега кървяха. Николай я издърпа и я изведе от кабинета. Бандитите застанаха отново пред вратата с насочени пистолети към всички , които вече се бяха разкрили. В този момент Боряна и Дима се появиха зад престъпниците и ги удариха по главите с дъска от чин разделена на две. Всички се измъкваха , докато бандитите се опитваха да станат. Дима се изтъпани по стълбите , докато слизаше и Мартин се принуди да остане и да й помогне. Той я взе и я отведе при диваните на първия етаж , където бяха Лора и Даниела. Бандитите решиха да се разделят и се пръснаха по коридорите на гимназията. Единия сгащи Боряна в женската тоалетна , която не му се остави , а му хакна два ритника и два юмрука и го събори на земята , като този път му взе пистолета. Даниела остави двете момичета и отиде във физкултурния салон , където сега се сражаваха всички срещу единствения останал тийнейджър. Тя тайничко се промуши в кабинета на учителя по физическо и започна да тършува нещо , с което да се брани от престъпниците. Намери малката червена медицинска топка и излезе от кабинета. Докато бандита беше с гръб към нея , тя хвърли топката и тя се стовари върху главата му. Той обаче не падна , а се обърна към учителката. Вдигна пистолета си към нея , но не можа да стреля , защото Боряна го беше ритнала в топките и той се стовари на земята. Динко влезе в кабинета по физическо и взе въжетата за скачане , с които да вържат бандитите. Вързаха единия и го оставиха ни жив ни умрял на дивана на първия етаж.
- Къде е Лора? – попита Николай , като видя Дима да седи сама на дивана.
- Другия престъпник я подгони горе в залата – отвърна Дима и младежите хукнаха към стълбите. Навън се чуваше полицейска аларма. Полицията беше дошла и някои полицаи се качиха на покрива на физкултурния салон и от там започнаха да стрелят. Докато Даниела , Пламена и Боряна бягаха от втория към третия етаж залягаха , защото от пищовите на полицаите всички прозорци се пръскаха и стъклата удряха телата на трите жени. Когато пристигнаха в залата видяха Лора да замеря бандита с всички музикални инструменти , които намереше. Боряна вече тотално побесня. Взе един стол и с всичка сила го стовари върху него. След този удар се появиха момчетата и вързаха бандита. Минаха два часа , докато всички чакаха полицията да свърши да разпитва двете момчета за лошата им постъпка тази вечер. Динко и Димитър бяха завели Лора и Дима на лекар и в гимназията бяха останали само Даниела , Мартин , Николай , Пламена и Боряна. След малко един от полицаите слезе при чакащите.
- Двете момчета са от Професионалната гимназия по механотехника и транспорт – започна той. – Казаха , че сте хванала един от своите ученици да преписва от пищов за класната по английски и сте му писала двойка. Той се обадил на тези престъпни момчета и ги помолил да ви дадат хубав урок като ви отвлекат и откраднат дневниците.
- Ще им дам аз на тях един урок – ядоса се учителката. – Заради този пищов замалко да убият мен и тези които рискуваха живота си , за да спасят моя. Този идиот от моя клас ще получи двойка за срока и годината и ще се погрижа да остане в същия клас.
След тази закана Даниела си взе чантата и напусна училището. Мартин , Николай , Боряна и Пламена я последваха през главния вход. Навън беше изгряло слънцето и беше много хладно. Дните през месец юни бяха много горещи , затова приятелите смятаха да похапнат по още един хамбургер в заведението и да се прибират , докато все още хладен въздух преминаваше през телата им.

[tonnny_bg]

 [mhmm] [mhmmmm] чудя се като какво да го определя/

[cacak]

Страхотен екшън. Браво!

[richie_abarca]

Ще се радвам ако гледам филм по този сюжет

[bobby_076]

Жалко , че  го няма на филм

[ranenia skorpion]

оффф ...
абе филм...
вервате ли си бе... [lol]

[tonnny_bg]

Вярва си,вярва си ,скорпионче. [tihuuuuuu]