Порастване!...

[{dulgokoska}]

Две тихи мъки са се блъснали...
Стиснали молби. Сънят е кратък...
Всеки ден е с вкус на дъжд...
Но момичето е винаги на татко...

Сълзите като неми стъкълца...
Се задържат, вкопчени в очите...
Колкото расте стената...
Толкова по-здраво са зашити...

Заветите. И вятърът е студ...
Заклещва мисли като хала...
Утрото изгрява. Той е глух...
А пък то – ужасно закъсняло...

[Kristo]

Some emotions have no age...

Like Love  [heart__]

остани си влюбена винаги...

[mariana_fairy]

Невероятен стих, носи тъга и все пак е прекрасен... :)

[Тя]

Ужасно силно въздействащ стих!
Поне на мен...Благодаря ти!

[vanilla_g]

Стихът ти има невероятен заряд, Нел.
Настръхвах през цялото време, докато го четях.