Писмо

Started by krasimir, January 03, 2006, 01:18:05 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

krasimir

Отпи от любовта,
и закапаха сълзи.
Събрах ги тихо,
шепи препълнени,
със твоите сълзи.
Написах  писмо,
със истински слова.
И сложих във него,
моята душа.
По вятъра  го пратих,
това писмо- една мечта,
Дали ще стигне
до твоето сърце?
Две думички написах,
на белия лист.
Всъщност, исках
много неща да....
но не знаех, как точно.
Затова просто, ей така написах.
Обичам те, Любов.


raia

Ооо... Страхотно е. Много е нежно и истинско и ми навя много мои спомени. Браво много е хуваво. [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
Няма за какво да живееш,ако няма за какво да умреш!

Bonita

QuoteЗатова просто, ей така написах.
Обичам те, Любов.

[евала]
Кълна се...никога да не забравям теб!!!

Gentiana

Quote from: krasimir on January 03, 2006, 01:18:05 AM
Отпи от любовта,
и закапаха сълзи.
Събрах ги тихо,
шепи препълнени,
със твоите сълзи.
Написах  писмо,
със истински слова.
И сложих във него,
моята душа.
По вятъра  го пратих,
това писмо- една мечта,
Дали ще стигне
до твоето сърце?
Две думички написах,
на белия лист.
Всъщност, исках
много неща да....
но не знаех, как точно.
Затова просто, ей така написах.
Обичам те, Любов.


Вятър буен бели листи разнася.
Валят букви-като дъждовни сълзи.
С три думички тишината се занася.
После трогнато- очарована мълчи.
Едно сърце пулсира някъде в мрака.
Ще стигнат до него нежните ти слова.
Тъжно душата ти уязвима чака,
защо още се бавиш, не го ли  разбра?!
Ако пресъхнат сълзите му чисти,
преди да си го докоснал и признал,
напразно ще си писал всички тези листи.
Гласът на любовта  ще заглъхне онемял.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

DeTe_Ha_Xaoca

Ще онемее всичко
пред твоите думи,
защото те са писани
с любов.
Ще разкаже вятъра
на слънцето,
а то пък на дъжда
как обича мъж,
как плаче и как се моли
всеки ден от теб любов
да бъде благословен.
Да те намери и обича
в очите ти да гледа
и във вечността да се зарича.
Туй е мъжката любов силна
истинска и значи много....
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

krasimir

#5
Благодаря ви.  :)
Двете стихчета са готини,  [bravisimo]


Вятърът на всички посоки,
разпилява моята тъга.
Дъждът нежно ще погали,
косите ти с моите сълзи.


На белия лист ще запечатам,
тези мисли, копнежи и мечти.
Ръката трепереща изписва-
за теб ще живея любов.
Мастилото черно разлях...
Тъжна, жестока съдба.
Писмото остана
с недописан.. адрес..
във моите ръце.
Дори и вятърът, безсилен.. заплака...
Как да донесе словата любовни при теб?


Gentiana

Вятърът винаги намира начин...
Чувам думите твои- той ги шепти
в ухото на утрото. После плаче-
толкова тъжни са те. Помисли...
Не наранявай любовта с недоверие!
Не се съмнявай!Просто върви...
Стоиш на прага на светлото навечерие,
когато в сърцето ти Тя ще разцъфти.
Мастилени петна по ръцете ти се смеят,
смей се с тях и ти, забрави своя страх.
Някъде в мрака две очи за теб греят.
Да обичаш е чудо. Не е догма, ни грях.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Diablos

А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

DeTe_Ha_Xaoca

#8
Любовта е чудо
тя не е обикновено чувство.
Знам от нея много боли,
но ти сърцето свое остави,
че не изпитало онази сладка болка
на истинската недоразбрана любов,
не е сърце, а камък.
Напиши ми думи красиви,
разлей мастилото черно върху тях ,
все едно, любими, аз пак ще чувствам
болката изказана в тях.
Любовта е чудо,
тя не е обикновено чувство.
Кажи, че ме обичаш и сърцето
твое на мене остави,
дори да го разбия, ще знаеш
че любов във него гори.
Напиши ми думи красиви,
разлей мастилото черно върху тях,
все едно, любими, луната ще ми ги нашепне
и отново ще ги чуя аз.
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

krasimir

#9
Не искам никого да наранявам,
мълчаливо ще приема всяка вина,
дори душата ми, да гори в ада след това.
Болката добре я познавам,
не стихва, тя е моя сестра,
дори и да не желая това.

Страхът отново ме е прегърнал,
и е вързал моите ръце,
със които искам да погаля
твоето лице.
И на устните ти тънки
дълго, дълго да се спра.
Нямам сили вече да повярвам,
в чудото, наречено любов.
Не искам сърцето си да подаря
и отново в мъки да умре,
от лъжливата любов.

DeTe_Ha_Xaoca

Гледай във очите ми,
целувай устните ми,
гали косите ми.
После кажи дали е лъжа.
Погледни ме,
аз съм жена, не коя да е
аз съм твоята жена.
За Любов лъжлива пишеш,
с какво те нараних кажи
аз, за да забравиш в жертва
себе си ще сторя.
А ако пак повторя,
моля те сърцето ти ми изтръгни.
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again

me4tatelka

Браво!!!!!  :flowers: [cvetee] [ihuuu]
"Обожавам простите неща, те са последното убежище на сложните натури." /Оскар Уайлд/

andromeda

 [cvetee] [inloveee] :flowers: :bemine: [flowers] [gentle-fen] [be mine2]
Е, браво това беше страхотно!!!Поднасям ви не един букет, а цяла градина с цветя!
[bravisimo]
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

krasimir

Гледам във очите ти,
огледало на твойта душа.
Красива  градина,
с разцъфнали цветя.
Но аз не вярвам, на красиви слова.
Спри... не изричай отново лъжи!
Вече не си моята жена.
Признай, или по-добре замълчи,
вчера със друг те видях под ръка,
и му шептеше същите нежни слова.

Сърцето ми вече от ярост крещи.
Късно е. Светът ми разруши
Аз не жадувам отмъщение,
а търся спасение.....

DeTe_Ha_Xaoca

Спасение няма,
в душата ти рана щом зее
Спасения няма,
щом жена преда те,
а ти я обичаш.
По-малко ли ще те боли
ако тя до теб не стои,
ако виждаш я с другия,
ако той я гали, а не ти.
Спасение няма,
вечен огън и мъки те чакат
щом предаден си любими,
от своята жена
You can't stop me from loving again, breathing again, feeling again... I will love again