Исполинско

Started by phibi, June 07, 2008, 21:38:26 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

phibi

Аз знам, че съм ужасна и боля.
И колко точно тежка съм, аз зная.
И с тебе искрено скърбя,
когато мислите ми ме омаят
и хукна да преследвам светове,
и хукна да спасявам великани.
А не виждам как на две
превит си ти. И колко си окаян...
Колко силен трябва да си бил
(да не говорим, колко благороден),
за да ме изтърпиш! А си и окачил
на непростимите ми грешки ореоли.
Ах, как да те заслужа?! Няма в мене
дори и дъх от твойто чудо.
И като принц от приказката, на колене
ще падна аз, ще потрудя,
та да усети ти, че си различен,
че точно с теб светът е сбъркал –
навън все още има исполини,
които да го пренесат. И преобърнат.
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



hide`and`seek

Ех, как ме уцели с този стих ! Заболя чак.... ама пък сладко :)
Поздрави, прекрасна си!
...Да станат златни в тишината
най-простите човешkи думи,
които знае тоя свят...

Gentiana

 [cvetee] [cvetee] [cvetee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Тя

Такива сме понякога - болим.
И режат думите ни. И тежат. И парят.
А те, разпънати на кръст от нас,
момчетата добри - изгарят.
И пак обичат. Не  ЗАРАДИ.
А ВЪПРЕКИ. Защото могат.
Защото колкото и силно да горчим,
защото колкото и да тревожим -
сме ние - същите. Всесилни уж.
А всъщност - нежни сме. Момичета.
От нас остават кървави следи.
Но те, момчетата, умеят да обичат...

***

Този ти стих се нарежда между най-най-любимите ми. :flowers:
...и един мармот завива шоколада в станиол...

phibi

Quote from: hide`and`seek on June 07, 2008, 21:55:50 PM
Ех, как ме уцели с този стих ! Заболя чак.... ама пък сладко :)
Поздрави, прекрасна си!


:) :) :)

Quote from: Gentiana on June 07, 2008, 22:09:39 PM
[cvetee] [cvetee] [cvetee]

[gu6] [gu6] [gu6]

Quote from: Тя on June 07, 2008, 22:27:42 PM
Такива сме понякога - болим.
И режат думите ни. И тежат. И парят.
А те, разпънати на кръст от нас,
момчетата добри - изгарят.
И пак обичат. Не  ЗАРАДИ.
А ВЪПРЕКИ. Защото могат.
Защото колкото и силно да горчим,
защото колкото и да тревожим -
сме ние - същите. Всесилни уж.
А всъщност - нежни сме. Момичета.
От нас остават кървави следи.
Но те, момчетата, умеят да обичат...

***

Този ти стих се нарежда между най-най-любимите ми. :flowers:

Прекрасен отговор, благодаря ти!
А нашите обичливи и прекрасни момчета - дано никога не се изморят да носят света ни на раменете си :)
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...



Demandred

 За пореден път - пишеш страхотно Юле :)

phibi

Благодаря ти, Крис  :)
Забрави каквото съм писала.
Каквото съм казвала - също...