Бяла птица - душата ми

Started by Gentiana, January 01, 2006, 19:56:14 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Тялото ми на клетка прилича.
В него затворена е студена душа.
Замък в готически стил...Безразличен
и безчувствен свят, който създадох сама.

Кулите му са остри като кинжали.
Сърцата на птици пронизват. Те пищят.
Няма кой, бедните, да ги пожали.
Перата им-странна музика в мен валят.

В празни стаи кънти тишината.
Стъпките и оставят самотни следи
по камъните черни. Плаче вятър,
когато ги докосва и много боли

от тези сълзи. В мен те удавят
всеки опит да се разтворя, разцъфтя.
Кални пръски войните на гнева оставят.
Не понасям тази безумна тишина!

Качвам се в най-високата кула.
Прозорецът и обещава свобода.
Кратък полет... Всичко сведено е до нула.
Бяла птица е душата ми... Отлетя.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

raia

Браво,хубаво е като вси4ки останали,много ми хареса :kissoflove: междудругото Ч.Н.Г  [namigG]
Няма за какво да живееш,ако няма за какво да умреш!

Gentiana

Благодаря ти, мила. [heart__]
Честита и на теб  [inloveee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.