Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20-ти век

[stranger]

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20-ти век

Ако сте били дете тогава, като погледнете назад, ще ви бъде трудно да повярвате, че сте успели да доживеете днешния ден. Ние се возехме на коли без предпазни колани и без въздушни възглавници. Креватчетата ни бяха оцветени в ярки бои с голямо съдържание на олово. На шишенцата с лекарства нямаше секретни капачета, вратите често не се заключваха, а шкафовете в къщи не се заключваха никога. Пиехме вода от улични чешмички, а не от пластмасови бутилки. На никого дори не би му хрумнало да кара колело с каска. Ужас, нали!

С часове си правехме самоделни колички от дъски и лагери, намерени на някое бунище, и едва когато вече летяхме по нанадолнището си спомняхме, че сме забравили да им сложим спирачки. Сутрин излизахме от къщи, играехме по цял ден и се прибирахме, когато запалваха уличното осветление – там където го имаше. И през цялото това време никой не можеше да разбере къде сме. Нямаше мобилни телефони, представяте ли си!

Няколко човека ядяхме един сладолед и пиехме лимонада от една и съща бутилка - и никой не умря. Нямахме компютри, 3D игри, компактдискове, GSM-и, 160 канала кабелна телевизия, интернет и на тълпи ходехме на кино, защото нямаше дори видео!

Затова пък имахме приятели. Излизахме от къщи и ги намирахме. Ако някой ни трябваше, отивахме у тях и се виждахме с него. Просто така, без предварително обаждане! Сами в този жесток и опасен свят. Без охрана. Как изобщо сме оживели?

Измисляхме сами игрите си, крадяхме череши и ги ядяхме с костилките – и на никой костилките не му прорастваха в корема. През междучасията се пръскахме с вода от многократни спринцовки и бутилки от ,,Веро". Нашите постъпки си бяха наши собствени и ние бяхме готови за последствията. Порязвахме се, ходехме в синини и натъртвания или си чупехме кокалите – но никой никого не съдеше. Смятахме, че за всичко сме си виновни ние самите. Представата, че можеш да се откупиш от ченгетата или да се скатаеш от казармата практически не съществуваше. Родителите от онези времена винаги вземаха страната на закона, можете ли да си го представите?

Да-а-а, такива бяхме, а ето какви станахме:
1.По погрешка въвеждаме системната си парола на микровълновата печка.
2.Имаме списък от 15 номера да се свържем със семейството си, което се състои от 3 човека.
3.Пращаме e-mail на колегата, който седи в съседната стая.
4.Губим контакт с приятелите си, които нямат електронна поща
5.След края на работния ден се връщаме в къщи и отговаряме по телефона така, сякаш още сме на работа.
7.Изпадаме в паника, ако излезем от къщи без мобилен телефон и се връщаме да го вземем.
8.Щом се събудим сутрин, първата ни работа е да влезем в интернет, още дори преди да си изпием кафето.
9. Сега накланяш глава, за да се усмихнеш.
10. Четеш този текст, съгласен си с него и се усмихваш.
11. Още по-лошо – вече си намислил на кого ще го изпратиш.
12. Прекалено се увлечен, за да забележиш, че в този списък няма номер 6.
13. Трябва ти само секунда за да пробягаш с поглед текста и да се убедиш, че номер 6 наистина няма.

Попаднах на това в интернет. Как ви се струва? На някои вероятно много познато. :)
Нека да си поспомяме малко за онова детство, което наистина можеше да се нарече детство. Естествено, само ако искате и имате спомени от реални такива преживявания. :)

[Lake_Lady]

Това го бях чела някъде.  :) Колко е вярно само! Налегна ме носталгия...   [confused][inlovee] Де да можеха да се върнат тези години! Бяха най-хубавите...  [heart__]

Поздрав за всички, които смятат, че написаното се отнася и за тях - http://www.vbox7.com/play:5332a84b  [inlovee] [inlovee] [inlovee]

[burning_acid]

Не само е вярно, ами и носи наистина носталгично чувство за тези от нас, които си спомнят с усмивка и тъга детските години.

Не че и сега не може да сме си деца, да се забавляваме и да пазим приятелствата си със същата искреност ... ама щем - не щем, технологиите, новите норми на обществото, всичките нови "опасности" на днешния свят ни карат да се ограничава малко или много, да влизаме в рамки, в кутии, да се механизираме даже. Дааа, хубаво си беше едно време :)

Аз лично помня много добре празника на Сирни Заговезни и цялото приключение покрай намирането на подпалки за големия огън вечерта (а какво щастие беше да се изнамери от някъде гума!!!), след това събирането на цялата махала пред огъня и накрая - най-хубавото - моментът в който всеки се проявява като смелчага и прескача все още високия огън! :)

Помня и че мечтата ми беше да си имам къщичка на дърво, но ми беше трудно да я осъществя, за това с една приятелка цяла седмица се мъчихме да теглим тухли с кофа върху покрива на бараката ни, който беше съвсем плоска плоча. И накрая, след хубавия (макар и опасен) физически труд, си спретнахме една сравнително добре изглеждаща къщичка от тухли. (само гърбовете да не ни боляха от тегленете на тухлите до плочата [lol])

Игрите на вън бяха весели и продължаваха цял ден, докато не чуеш поне няколко пъти името си, извикано продължително и с леко изнервена вече интонация [lol]
Нямахме нужда нито от Nintendo, още по-малко пък от Internet, за да си намираме приятели. Въображението ни за игри работеше на 6 и рядко някоя игра се повтаряше (освен ако не беше много добра), просто защото имаше още толкова много игри, които се измисляха и си струваше да бъдат изиграни.

А сега е "щастие" ако приятелите от горния етаж на общежитието се сетят да ти пратят съобщение във Facebook, повечето хора наистина прихващат параноя и чувство за едва ли не изгубена идентичност, ако са си забравили телефона вкъщи, трудно разговаряме и приемаме за годен за разговор някой непознат, който не е облечен с маркови дрехи (е тук вече много преувеличих, ама и на това съм ставала свидетел [confused]) ... и мога още много да изреждам все в този дух.


Мисля че тази тема може да се превърне и в дискусия, но всъщност е по-добре просто да си спомним детството и положителните му страни, тъй като времето от 60-те, 70-те и 80-те, освен с по-искрени отношения между хората и според мен - с по-забавни преживявания и начини за забавление, се характеризира и с много отрицателни неща също. Така както и времето, в което живеем сега, има и много положителни страни, освен всичките отрицателни.

За мен лично детските години са си много скъп спомен и често гледам назад с носталгия. Но хубавото е че мога да си ги продължа до някаква степен и сега, въпреки че ми носят имидж на човек с поостарели разбирания и на живееща в миналото :) Но важното е всеки да се чувства добре в кожата си, нали? :)  Да не говорим и че днес (поне в други страни съм го срещала) все повече и повече хора апелират към връщане към положителните хакартеристики на миналото, така че да "живееш в миналото" не означава че автоматично си отлъчен от обществото, а по-скоро предполага че стига да потърсиш, лесно да намериш сходни по мислене хора :)


А вашите най-ярки спомените от детството в онези години какви са?

[Qween of the black hearts]

абе аз не съм на кой знае колко години родена съм в края на 80-те обаче з също помня игрите на село до посред нощ,което тогава беше за мене най късно 9.30 10 и си беше съвсем късно,бях много диво дете ама никога не съм спорела с баба ми ма пусни ме до по късно щото иванчо е до по късно примерно...по цял ден навънка даже беше атракциа баба ми да ни прати с братовчедка ми за хляб в 6 сутринта...божеее закуските на баба..ммм...продуктите имаха толкова различен вкус от сега,въргаляхме се в калта и в прахта ходехме на язовира да плуваме,дядо ми ни водеше с трактора до черешовата градина...и всичко някак така те уморяваше че още в 10 беше заспал...независимо кои филм дават по телевизията...дори децки не съм гледала толкова

Не като сега когато децата 1 2 клас ги е страх да не си изцапат хубайте дрешки и да не одраскат  чисто новия телефон дето мама и тати са им купили....но и сега самите деца са по жестоки едно време нямаше нищо срамно в това да си носиш закуска от вкъщи...сега ако някое дете си донесе ще го направят на сол останалите.....

сега децата нямат детство...проекта за 12 кл по свят и личност ми беше за децките градини ами какво да ви кажа...няма вече игри в градините,няма смях и забавления и занималня и рисунки и разходки...има англииски немски математика таблица триъгълници...от време на време по някоя рисунка но не за забавление........

аз до 5 6 клас играех на жмичка а майка ми ми е разправяла че тя е играла до 11 на това..с всяко изминало поколение  се скъсява детството сега децата в 5 6 клас вече се псуват и обиждат и правят свирки(с извинение)в 7 8 са способни на убииства(2те момичета дето убиха съученичката си бяха на по 14) и на стрелби....ние се целехме с малки камъчета или се пръскахме с вода...а сега сътворяват каратечни автомати...вече е напълно приемливо за 6токласничка да прави секс а момченцата даже и по рано..да не говоря че сестрата на 1 приятел още няма цикъл на 11 е и вече е правила секс....

не искам да знам чко с тази скорост се развиваме как ще възпитавам собственото си дете,...
а искам д му дам това което аз съм имала...не застоял живот пред компютъра и телевизора а игри смях  с една дума ДЕТСТВО......

[burning_acid]

абе аз не съм на кой знае колко години родена съм в края на 80-те обаче з също помня игрите на село до посред нощ,което тогава беше за мене най късно 9.30 10 и си беше съвсем късно,бях много диво дете ама никога не съм спорела с баба ми ма пусни ме до по късно щото иванчо е до по късно примерно...по цял ден навънка даже беше атракциа баба ми да ни прати с братовчедка ми за хляб в 6 сутринта...божеее закуските на баба..ммм...продуктите имаха толкова различен вкус от сега,въргаляхме се в калта и в прахта ходехме на язовира да плуваме,дядо ми ни водеше с трактора до черешовата градина...и всичко някак така те уморяваше че още в 10 беше заспал...независимо кои филм дават по телевизията...дори децки не съм гледала толкова

Не като сега когато децата 1 2 клас ги е страх да не си изцапат хубайте дрешки и да не одраскат  чисто новия телефон дето мама и тати са им купили....но и сега самите деца са по жестоки едно време нямаше нищо срамно в това да си носиш закуска от вкъщи...сега ако някое дете си донесе ще го направят на сол останалите.....

сега децата нямат детство...проекта за 12 кл по свят и личност ми беше за децките градини ами какво да ви кажа...няма вече игри в градините,няма смях и забавления и занималня и рисунки и разходки...има англииски немски математика таблица триъгълници...от време на време по някоя рисунка но не за забавление........

аз до 5 6 клас играех на жмичка а майка ми ми е разправяла че тя е играла до 11 на това..с всяко изминало поколение  се скъсява детството сега децата в 5 6 клас вече се псуват и обиждат и правят свирки(с извинение)в 7 8 са способни на убииства(2те момичета дето убиха съученичката си бяха на по 14) и на стрелби....ние се целехме с малки камъчета или се пръскахме с вода...а сега сътворяват каратечни автомати...вече е напълно приемливо за 6токласничка да прави секс а момченцата даже и по рано..да не говоря че сестрата на 1 приятел още няма цикъл на 11 е и вече е правила секс....

не искам да знам чко с тази скорост се развиваме как ще възпитавам собственото си дете,...
а искам д му дам това което аз съм имала...не застоял живот пред компютъра и телевизора а игри смях  с една дума ДЕТСТВО......

[a taka]
мхм, Детство :)  наистина с всяко поколение то се скъсява ... [confused]

а една случка наскоро ми направи за пореден път много лошо впечатление и ме хвърли в размисъл ... макар че съвсем не е някаква нова гледка или ново явление: бяхме със сестра ми, която е на 13 и няма телефон, до зоологическата, и още с влизането забелявах колко много дечица са доведени да се порадват на хубавото време. и тъкмо докато аз им се радвах, минахме със сестра ми покрай млада майка с дете на не повече от 3 годинки, което щъкаше наляво-надясно и докато си мислех колко симпатично е, майка му му подаде телефон да разговаря с баща си (това го чух от нея) и хлапето най-опитно хвана апарата и заприказва като изпечен банкер по него (точно на такова ми заприлича) [oops]
абе де да знам, наистина ми направи впечатление тази случка ... защото момченцето едва ми достигаше до коленете, а имах чувството че скоро ще се "състари" така да се каже повече, отколкото аз съм успяла за 21 години [confused]

тъжна история ...

[tuik]

stranger ще се позволя да не се съглася с цитата... И днес ги има тези хлапета, обикалят гората над Бояна със окастрени клони и си организират битки... И сега хлапетата от Кричим като дойде лятото ходят по реката плуват в студените вирове, или се хвърлят с главата надолу от някоя 5 - 6-метрова скала, или се катерят по скалите над града, търсят пещерите който сме търсили ние на времето и вярват в легендите, който си разказват възрастните... Има го Иво, проблема май е в нашето порастване и нашето неверие към смисъла на това да стигнеш пръв до топката, да преоодолееш страха си и да се хвърлиш от скалата, да се покатериш на върха на някое дърво само защото така ти е щукнало... На всеки пораснал му липсва простотата на детското съзнание, но са малко хората който отказват да пораснат... Нещо повече, все повече хора не позволяват на децата си да живеят като деца, ето това е по-жалко от всички компютри и електронни игри взети на куп...

[burning_acid]

stranger ще се позволя да не се съглася с цитата... И днес ги има тези хлапета, обикалят гората над Бояна със окастрени клони и си организират битки... И сега хлапетата от Кричим като дойде лятото ходят по реката плуват в студените вирове, или се хвърлят с главата надолу от някоя 5 - 6-метрова скала, или се катерят по скалите над града, търсят пещерите който сме търсили ние на времето и вярват в легендите, който си разказват възрастните... Има го Иво, проблема май е в нашето порастване и нашето неверие към смисъла на това да стигнеш пръв до топката, да преоодолееш страха си и да се хвърлиш от скалата, да се покатериш на върха на някое дърво само защото така ти е щукнало... На всеки пораснал му липсва простотата на детското съзнание, но са малко хората който отказват да пораснат... Нещо повече, все повече хора не позволяват на децата си да живеят като деца, ето това е по-жалко от всички компютри и електронни игри взети на куп...

Е, ама те тези хора, дето не дават на децата си да живеят като деца, първо самите те са забравили какво е било, второ точно купувайки им електронни игри и компютри ги осакътяват откъм детство и ги въвеждат в новия, "модерен" начин на живот.

А тези деца естествено, че ги има :) Само дето стават по-малко с всяко поколение и вече рядко ги има из големите градове (нормално, след като там вместо повече паркове, все никнат нови и нови сгради). Има ги тези деца, които си живеят като деца, ама не може да не забелязваш че тенденцията не е към детство, изпълнено с детска глъч и игри докато вече нямаш сили (което рядко се случва), а е по-скоро към детство в чата, или с дистанционното в ръка, следейки последния Music Idol или Big Brother, или в разговори за последния модел обувки с ток или маратонки или ... да не продължавам :)

[tuik]

Всеки сам избира, а не мисля да ставам банкер...

[burning_acid]

Всеки сам избира, а не мисля да ставам банкер...

Хахах  [lol]  И аз не мисля да ставам, а за теб бях сигурна :)

Ами значи някой ден ще да срещна детето ти в някой парк да тича лудо, както си и трябва, и искрено ще му се зарадвам, защото няма да е като 3-годишното хлапе в зоопарка с телефона в ръка :)

[XpacTa_lavista]

Има няколко теми за детството, но тази е малко по-различна, защото с прочетеното се връщам назад...Имах точно наполовина страхотно детство, но беше достатъчно да преживея онова, което са видели и всички други деца...

Може би с ето това мога да го опиша най-точно. Не го разбирайте само буквално. От 5:30 до 6(ако не се лъжа за часа) всеки беше пред телевизора, а през останалите 13-14 часа на деня ние сами си излъчвахме анимацията. Краката ми редовно целите в огромни рани от падания. Има ли смисъл да споменавам клоните крадени череши и креативността във всяко едно отношение, вече се спомена горе. Радвам се, че попаднах в това хубаво поколение. Прекрасна тема [inlovee]

[MiMiToOoOo]

Ем.. [shame] аз не съм дете нито от 60-те, нито от 70-те, нито пък от 80-те [lol] , но имах едно прекрасно детство. [inlovee] Компанията ми беше само от по-големи от мен, но и те бяха на моят акъл и какви ли не неща сме вършели [lol] Знам, че тези години не мога да ги изживея пак, но се надявам децата ми да имат такова детство, че и по-хубаво... :)
Брат ми е на 12, но за разлика от повечето си връстници още обича да си играе :) Съучениците му пак са по-добре, ама съученичките - [oops] Бях свидетелка на един разговор, в който две момиченца (негови бивши съученички) си даваха съвети как да съблазнят гаджетата си [oops] и, че трябвало да ходят на "шопинг" за нещо по-така Аз на 12 още си събирах Барбитата [lol] Те си ги крият, ако изобщо се занимават с такива "простотии"... [confused]
Или пък 2 момченца, които чух, докато чакахме брат ми да свърши с тениса с майка ми [oops] Бяхме..потресени [oops] Едно детенце, което му давамм 1-2 клас, много сладко, още кажи-речи с бебешка физиономия, се оплакваше как трябва да намали цигарите, защото все пак тренира [oops] [confused]
Абе..сегашните деца се занимават само с глупости [confused] Сигурно има и изключения, но такива игри като по моето време (което не е било мноого отдавна) вече ги няма [confused]
И както се каза по-долу се безпокоят да не им се изцапат дрешките на Адидат и Том Тейлър и пр [lol] Ние пък ходихме по каналите ПЪК! :p Не ми пукаше дали ще се върна, приличаща на ровила по кофите и с паяжина по косичката [lol] Имахме къщички по дърветата, гледахме си разни животинки (а не като сегашните деца да ги тормозят горките животни [evil] ) , правихме си пикници, играехме на криеница всяка вечер от 8 часа :p Правихме концерти на бабите пред блока...и какво ли още не [inlovee] Сега това го няма....

Много хубава тема [shame] [inlovee]

[Inspired]

[MiMiToOoOo]

Малчо...разпиши се малко де, няма да се схванеш

[Inspired]

Ми....... мен ми станаха малко банални е такива коментари, като вашите. Щот' имаме компютри, значи не си изживяваме детството хубаво, като едно времееееее... тъй ли? То всяко поколение е пропаднало, по - лигаво, мършаво, размандахерцано и т.н. от предишното, ама на... [lol]

[MiMiToOoOo]

Казах, че има и изключения...ама ти сам ще видиш като порастнеш още малко. И ти ще говориш така за следващите поколения... :p