News:

У нас човещина не се продава ... не се и краде, за това я няма ...
М. Карбовски

Посвещава се на децата от 60-те, 70-те и 80-те години на 20-ти век

Started by stranger, March 12, 2008, 09:59:40 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Mr_FLIRT

Никога вече никое дете не може да изживее детството, което го имахме едно време. Но всичко се мени и ние също...
Познавам те, а никога не съм те виждал. Винаги имам смелост да съм около теб, но никога да те докосна или да ти дам лице.

ranenia skorpion

ей тази тема как ме жегна само....
аз като едно дете от средата на 80 - тте години, мога много да говоря за детството  си , но нещата се изказаха до тук с пълна точчност, тъй че ще спомена само неказаното....
Мамка му, жал ми е за онези времена....за онези дни в които всичко като че ли беше някак ПО ИСТИНСКО, ПО ВЪЛШЕБНО , от сега...
ха ха....
сещам се че в онова време, нектар се продаваше само в бирени шишена, нямаше такова нещо като кутии, Капи, Мапи, и тем подобни неща смесени с разредители, концентрати....
....
Помня кантона, в който се продаваха газираните безалкохолни...носиш си шише, и те ти го пълнят , било с Портокал, С Лимонада, С Ябълка....
Кока - Колата по онова вереме беше лукс, а Тоблероните се продаваха само в КорекоМите.... [heart__] [heart__] [heart__]
...
Колко сплотени  бяхме тогава....всички като цяло !
Нямаше завист...нямаше злоба, нямаше Интернет, ДЖИЕСЕМИ, нямаше Плазмени Телевизори...., а Видеокасетите се разменяха от ръка на ръка като че ли бяха истинско злато в онова време ! [heart__]
....
Пиехме боза и ядяхме толумбички...ха ха, навремето....не като сега, да пием бира и да шмъркаме трева....
[heart__]
появиха се списанията...книгите - игри и филмите на Роки....
появиха се албумчетата с картинки и броевете на Мики Маус...
всяка Неделя даваха ," Уолт Дисни Представя " по Канал 1 ...
...
Радвахме се на толкова малко....
[heart__] [heart__] [heart__]

Сега толкова неща не са същите....
Толкова приятели , ги няма...
Някои са в чужбина, други само споменът остана за тях, трети напуснаха блока и потърсиха реализация....
....
Спомените са хубаво нещо и само човек който е преживял онези години, знае за какво говоря...
днешните хлапета , си нямат какво време са изпуснали !!!
...
Време на радост, на преход, на промени....
време разделно, време което никога, няма да забравим онова поколение от средата на 80 - тте ! [heart__] [heart__] [heart__]
[heart__]
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

ranenia skorpion

ха ха
хора ,ще ме просълзите , честно ви казвам..
толкова много ми липсва туй време ...
[heart__] [heart__] [heart__]

и не само това....
17 -18 годишните момичета тогава , скачаха на ластик, не се снимаха за Плейбой , за FMX и прочие каквото правят, днешните сега
....не използваха тонове грим и не ходиха по педикюри и солариуми....
толкова по просто изглеждаха
толкова по сладки бяха....
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

GLaMoUr

Ауу и мен ме върна назад в детските години и ми стана доста мъчно... Освен това прозореца на стаята ми гледа към детската площадката, на която едно време си играехме...Сега е доста опустяла, изобщо не се виждат деца там. И е естествено - имат компютри и се забавляват доста по-различно от нас. Ние си правехме къщички по дърветата, "готвехме" си манджи от кал и листа.(добре че не сме ги яли после :) ) играехме на всевъзможни неща - Криеница, стражари и апаши, народна топка и още куп, чиито имена ми убягват...
Общо взето цялото си, прекрасно детство, прекарах навън в игри. А сега деца по улиците не се мяркат...С часове стоят пред компютрите си и играят на разни игри, пълни с насилие...
Мога гордо да заявя, че съм щастлива, че не съм дете сега, защото след години нямаше да има с какво детство да се похваля...
А моето беше страхотно :)
Да вървим все така дълги нощи и дни,
покрай много Слънца, покрай много Луни,
за да можем да кажем в най-последния ден :
Аз бях винаги с Теб и Ти винаги с Мен!

Lake_Lady

"Къде ми са детските книжкииии?!..."   [sad3] [reevvv] [not fair]
В прегръдката си ме събираш цялата и ме разпиляваш из Вселената...

Qween of the black hearts

има и още нещо...игрите навремето ни правеха по здрави тогава 1 на 20 деца боледуваше периодично другите я ги фане некой грип я не....а сега децата като стоят само по комп залите и дишат цигарен дим вместо въздух,не се движат,не скачат не заякват..боледуващите сега са 1 на 8-9.....

XpacTa_lavista

Quote from: Inspired on March 12, 2008, 22:21:41 PM
Ми....... мен ми станаха малко банални е такива коментари, като вашите. Щот' имаме компютри, значи не си изживяваме детството хубаво, като едно времееееее... тъй ли? То всяко поколение е пропаднало, по - лигаво, мършаво, размандахерцано и т.н. от предишното, ама на... [lol]
Никой не го е твърдял. Аз например също пуших цигари в първи клас(добре, че нашите ме хванаха, но това е друга тема [lol]). Просто лагът в поколенията и детството придобиха различни измерения. Преди имаше футболисти и се карахме за терен, топки едвам се намираха(импровизирали сме и с плондери [lol]), а сега всичко има, а няма играчи. Когато липсват много играчки или удоволствия за децата, създавахме си ги сами. Това не означава, че вашето детство е лошо. Просто...позагубва се искрата. Не съм си и помислял да прекарвам време вкъщи, след като детски филмчета имаше по половин час 2 пъти в седмицата. С това придобивахме и изследователски елемент. Можеше да направим игра, приятелство, от всяко време, място и действие. Ако искаш да ти дам пример:
Знаеш за играта на "Ръбчета"-удряш топка в тротоар. Имахме само баскетболна топка, но бяхме запалени футболисти. Много ни се играеше футбол, а джаскахме "Ръбчета" с баскетболката. Тогава си намерихме хибридна игра-удряше се топката в ръба, а при отскока брояхме краченца, главички, които успеем да направим преди да тупне, записвахме си точки, чупихме собствените си рекорди. Като че ли отсъства това сега [confused]
Когато човек върви без път...

             ...най-често стига до гарата

  Нека бъдем грамотни! Да се научим да пишем правилно поне на родния си език!