Хрониките на един безсмъртен...

Started by andromeda, December 28, 2005, 17:04:31 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

AkashA


Behind His Mask,          Where Did He Go,         The Clown Is Dead,
He Was Only Human,    No Laughter In Heaven,  The Laughter Is Gone,
A Person Who Feels     Where Did He Go,           The Clown Is Dead,
Like You And Me.        Where Did He Stay?       A Life's On The Run.

...

andromeda

Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

Diablos

Аз пък ще напиша едно с възможно най-unhappy края , който мога да измисля :> :> (По-точно аз вече съм го измислил , само да намеря кога да го напиша де...)
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

andromeda

 [devill] Нямам търпение да го прочета, Дяволче! :>
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

Angel Soul

И мен наскоро ме занимава въпроса с физическото безсмъртие. Дали лиубопиството към света и начина, по който той се развива и променя би могло да бъде достатъчен аргумент да пожелая да живея вечно? Не знам ...

Много добър разказ!Поздрав, Андромеда!
[bravisimo]

Diablos

Ъм... Ама да не вземеш да имаш сега някакви очаквания за мойте глупости [confused] Определено не е на нивото твоето... То е просто едно... Псевдо-разказче написано тук таме в свободното ми време...
А вечерта ще дойде изведнъж.
Косата си над мен ще разлюлее.
Под напора на изненадан дъжд,
аз, несъгласна, ще вървя след нея,

където няма студ. И няма зной.
Напред ще е отворен само мрака.
И оня, безконечния покой,
притихнал като хищник във листака.

Под мен светът ще си остане цял,
с горите и поляните зелени.
И всяка пролет вятър полудял
в тревите бос ще тича вместо мене.

И все така ще идва утринта
със птича песен-хубава и вечна.
А хората ще тръгват с лекота
да покоряват пъти

andromeda

Quote from: Angel Soul on January 03, 2006, 01:40:05 AM
И мен наскоро ме занимава въпроса с физическото безсмъртие. Дали лиубопиството към света и начина, по който той се развива и променя би могло да бъде достатъчен аргумент да пожелая да живея вечно? Не знам ...

Много добър разказ!Поздрав, Андромеда!
[bravisimo]
Благодаря ти много за думите, Angel Soul!  :kissoflove:
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

andromeda

Quote from: Diablos on January 03, 2006, 08:21:01 AM
Ъм... Ама да не вземеш да имаш сега някакви очаквания за мойте глупости [confused] Определено не е на нивото твоето... То е просто едно... Псевдо-разказче написано тук таме в свободното ми време...
Мисля, че в случая не става въпрос за ниво на изказа, а за стил на писане и начин на мислене.Едва ли никой в сайта е професионален писател, ние сме по-скоро любители-аматьори.Пишем за удоволствие, споделяме емоции и размисли и най-вече се забавляваме!Така, че не се притеснявай!Просто напиши това, което чувстваш и ти гарантирам, че ще се получи нещо много добро!!!! [namigG]Хайде сега давай насам разказа!!!!!
Има два начина да изживееш живота си. Единият е като мислиш, че не съществуват чудеса. Другият е като мислиш, че всяко нещо е чудо...

Don_NUTSO

Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.