Разминах се с теб

[krasimir]

Разминах се с теб, любов.
Извървях много пътища непознати.
С очи те търся, но не мога да те видя,
и стискам в шепи спомените  стари.

Почакай, не ме изоставяй, любов.
На криеница, не си играй със мен,
не ми отнемай последната надежда,
и остави ми път – пустинен, без вода.
път постлан с бурени и тръни,
ще вървя, ден и нощ няма да спра,
унесен пак по своята мечта.

Не се страхувам, че краката ми
в рани кървави ще потекат,
ще ме болят и следите мои ще личат.


Аз протягам своята ръка към теб,
сега искам твоята любов гореща.
До мен спри без излишни слова,
телата наши да се  стопят  от страст.
За нашата любов душата си ще дам,
за злобата човешка стена
с голи ръце ще построя.
Във този миг мечтая да посегна
и да погаля нежно твоята копринена душа.
Къде си любов? Кажи ми, че още те има.
Че утре ще дойдеш прекрасна и красива,
със страст  любов, до мен ще спреш щастлива!

[Gentiana]

Любовта не е видима за очи,
тя се вижда само със сърцето.
Затова с нея разминаваш се ти,
затова ти е мрачно небето.

Тя край тебе невидима върви.
Ласката и  усещаш в косите си.
Мислиш си, че е вятърът, може би.
Търсиш я нейде в мечтите си.

Протягаш ръка, но затвори очи.
Ето я, топла, нежна и мъничка.
Сложи я в джобчето си и я пази.
Нещо като Малечко - Палечко.

:) :) :)

[krasimir]

Може и да си права ти,
че любовта се вижда само със сърцето.
Но вместо сърце студен  камък,
май има вътре в мен.
Черна змия се е увила там,
забила зъби в мойта плът,
жадно смучеща чиста кръв,
капка по капка пресушава тя
бавно и мъчително всичко умира в мен.

Дяволът лакомо се облизва и чака
моята обречена душа да прибере,
може би така е по- добре.
Стой любов далече, не се приближавай,
не искам и ти със мен да умреш.

[NEOTRAZIMA 737]

ОПРЕДЕЛЕНО ТВОИТЕ СТИХ4ЕТА МИ ХАРЕСВАТ МНОГО И С УДОВОЛСТВИЕ щЕ 4ЕТА ВСИ4КО ,КОЕТО СИ НАПИСАЛ В ТОЗИ САЙТ.БРАВО! И ПРОДАЛЖАВАЙ ВСЕ ТАКА [cvetee] :kissoflove: [plqs plqs] [plqs plqs]

[krasimir]

Благодаря ти много. [lol]
Всеки в този сайт пише страхотни неща, със сигурност.

[Gentiana]

Може и да си права ти,
че любовта се вижда само със сърцето.
Но вместо сърце студен  камък,
май има вътре в мен.
Черна змия се е увила там,
забила зъби в мойта плът,
жадно смучеща чиста кръв,
капка по капка пресушава тя
бавно и мъчително всичко умира в мен.

Дяволът лакомо се облизва и чака
моята обречена душа да прибере,
може би така е по- добре.
Стой любов далече, не се приближавай,
не искам и ти със мен да умреш.

Камък студен-обсидиан черен-
в това се превръща сърцето. Може би.
Змията ще счупи зъбите си в него.
А то претръпнало даже и не боли.
Дяволът камъни май не обича.
Той има нужда от топла кръв.
Ще те остави.Не му прилича
да ти залага такава стръв.

[dodic]

разминах се със теб в уличката тясна,
разминах се и с моите мечти,
и как така не стана ясно,
че за мене съществуваш само ти,
че любовта я виждам само в лице ти,
в други е невидима за мен,
чувам повика й само чрез гласа ти,
тебе търся всеки божи ден

поздравления за страхотното стихче

[bravisimo]

[krasimir]

Благодаря ти  dodic.    [a taka]

[Gentiana]

разминах се със теб в уличката тясна,
разминах се и с моите мечти,
и как така не стана ясно,
че за мене съществуваш само ти,
че любовта я виждам само в лице ти,
в други е невидима за мен,
чувам повика й само чрез гласа ти,
тебе търся всеки божи ден


[bravisimo]

Уличката беше тъмна, тясна.
Парфюмът ми ума ти замъгли
и затова разбрал си малко късно,
че мен си търсил в тъжните си дни.
Всеки божи ден ме търсиш тайно.
Куп момичета отблъскваш отегчен.
В теб цъфтя аз -цвете зло, омайно
и няма начин да се отървеш от мен.