Мъката на художника

Started by nikfa, January 21, 2008, 14:22:44 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

nikfa

...Обезобрзена душа с неразбрани мечти...
Хайде ,художнико,рисувай ме-цялата!
Не със сълзи се откупват вини
и не със платна се забравя раздялата.


Извайвай портрета ми (сякаш ти липсвам).
Рисувай очите във мъка (без цвят).
Няма ме вече.Но в душата ти жива съм.
Имай ме на картина-съвършенно сама.


Гледай ме такава,каквато ме поиска-
далечна,студена,без емоции и грях.
Харесвам ли ти?Защото аз се чувствам унижена,
като художническа мъка,потънала в прах!
Това,което пиша е душата ми,а тя е като вашите-различна!Вълнува ли се се разплаква,когато е щастлива-незаспива!

ranenia skorpion

Мнго е хубаво, мила.
Продължаваи все така !  [a taka]
"И само ТАМ един прозорец свети ...
сред цялата космична тъмнина,
сега те викат - хиляди планети,
но ти се връщаш .... вечно у дома... "

nikfa

Това,което пиша е душата ми,а тя е като вашите-различна!Вълнува ли се се разплаква,когато е щастлива-незаспива!

mery-jein-baby

Прекрасно е,много ми харесва!
Ти си жив в една от мечтите ми!Най голямата!