Записки от подземието

[Jane]

А дали няма разлика между посредствените и дребните, простичките неща, които евентуално могат да направят някого щастлив?:)

[Lake_Lady]

Хареса ми определението на Jane - че под евтино щастие вероятно трябва да се разбира посредственото щастие. Именно то, а не простичките, ежедневни радости, които всички изпитваме.
Може би трябваше да направя някои пояснения при задаването на темата, защото все пак това е мисъл, извадена от контекста на една литературна творба /макар че по нея може да се разсъждава свободно,разбира се/.
Та...героят, който задава този "празен въпрос", е човек, болезнено чувствителен; човек с пробудено в максимална степен съзнание. В стремежа си да бъде разбран от околните, той се опитва да "говори на техния език", да изпитва техните /посредствени/ радости, дори да нагоди мисленето си към тяхното. Но е твърде различен, не се получава. Чувства се отвратен от това, че той, а не те трябва да се нагаждат към него; чувства се неспособен да промени света около себе си към по-добро; да сподели мислите и прозренията си. Тяхното посредствено щастие не е за него, той не може да стане част от живота на другите /макар че го желае/; не може се "окопае" като тях и да се интересува само от това, което касае него. Страданията му, които произтичат от това, също не са нещо, с което той може да живее. Все пак всеки иска да бъде част от живота около себе си,нали човекът е "социално животно".
И оттук, в момент на безизходица, той пита - кое да избера, тяхното евтино щастие, с което не мога да живея, или своите възвишени страдания, които ме карат да се чувствам също неудовлетворен. Получава се омагьосан кръг, в който и двата възможни варианта изглеждат като нерешима дилема.

[Barbarian]

А дали няма разлика между посредствените и дребните, простичките неща, които евентуално могат да направят някого щастлив?:)

Ми....не знам. :)Определянето на това кое е посредтсвено и кое дребно е доста субективно.За един едно ще е посредтсвено за друг друго.
Кажи ти,ако можеш,кое е посредствено и кое дребно!

[Barbarian]

Хареса ми определението на Jane - че под евтино щастие вероятно трябва да се разбира посредственото щастие. Именно то, а не простичките, ежедневни радости, които всички изпитваме.
Може би трябваше да направя някои пояснения при задаването на темата, защото все пак това е мисъл, извадена от контекста на една литературна творба /макар че по нея може да се разсъждава свободно,разбира се/.
Та...героят, който задава този "празен въпрос", е човек, болезнено чувствителен; човек с пробудено в максимална степен съзнание. В стремежа си да бъде разбран от околните, той се опитва да "говори на техния език", да изпитва техните /посредствени/ радости, дори да нагоди мисленето си към тяхното. Но е твърде различен, не се получава. Чувства се отвратен от това, че той, а не те трябва да се нагаждат към него; чувства се неспособен да промени света около себе си към по-добро; да сподели мислите и прозренията си. Тяхното посредствено щастие не е за него, той не може да стане част от живота на другите /макар че го желае/; не може се "окопае" като тях и да се интересува само от това, което касае него. Страданията му, които произтичат от това, също не са нещо, с което той може да живее. Все пак всеки иска да бъде част от живота около себе си,нали човекът е "социално животно".
И оттук, в момент на безизходица, той пита - кое да избера, тяхното евтино щастие, с което не мога да живея, или своите възвишени страдания, които ме карат да се чувствам също неудовлетворен. Получава се омагьосан кръг, в който и двата възможни варианта изглеждат като нерешима дилема.

хихихихихи. :) разбирам какво имаш предвид. Ама въпросния тип спокойно може да бъде наречен социопад. :) Щом не може да се социализира.....

[Lake_Lady]

 :) Мда... неговите герои по принцип са доста сложни натури, сред които има и социопати...  [lol] Но като изключим това, въпросът си остава въпрос  :p

[ludnegar]

но каква е разликата всъщност,между евтино щастливия и нещастно възвишения ?Всъщност избора пред който е изправен героя е много под повърхността на тривиалните неща като щастие или нещастие.И не за друго,а просто защото някъде в контекста на живота е заложен баланса...колкото щастие,толкова нещастие.Друг е въпроса,доколко се получава.Така или иначе,дилемата пред героя и пред човека като цяло всъщност е в това,да бъде или да не бъде себе си.В основата на социопатията е агресията,а агресията,ако не е вродена,то е породена от еднообразието.Понякога имаме чувството,че живота ни изтича през пръстите и нищо не можем да направим да го спрем... и ето ти социопат :),а понякога и авантюрист...идеална предпоставка за изневяра,а защо не и за убийство.Както и да е,всеки си намира отдушник.Героят е отвратен,но не от друго,а от себе си,слабостта и безсилието си.Героят е неудовлетворен и страда,но страда защото,не можейки да оцени чуждото щастие,което той нарича евтино,той си измисля свое щастие,което обаче не съществува.Утопия.Ето защо страда героя...висша форма на егоцентризъм - "защо земята се върти около слънцето,а не около мен".Всеки тайничко се надява да бъде свръхчовек,но не всеки може.Всъщност дилемата на героя е именно в това,дали да приеме,че е като всички остнали и да заживее с тяхното така наречено щастие или да търси своята утопия и да си страда.Според мен,героят няма голям избор !!!

[Jane]

Ми....не знам. :)Определянето на това кое е посредтсвено и кое дребно е доста субективно.За един едно ще е посредтсвено за друг друго.
Кажи ти,ако можеш,кое е посредствено и кое дребно!

Barbarian, може и да мога;)
Нека опитам.
Според мен съществува някаква, макар и трудна за осмисляне разлика... Посредствените неща не винаги са дребни, а дребните...са си дребни, но има нещо, което ги приближава до мярата за щастие на нравственоизвисения човек, и това е фактът, че са близки до душевността му...Имат някакъв особен, одухотворен смисъл...
А посредствените радости са тези, които стигат само до повърхността на възприятието... "Аууу, каква хубава рокля! Мерси, милооо!" и неща от тоя род...

Всъщност, знам ли... май че малко се оплетох в собствените си мисли... Дано сте ме разбрали [lol]

[Barbarian]

Ми....не знам. :)Определянето на това кое е посредтсвено и кое дребно е доста субективно.За един едно ще е посредтсвено за друг друго.
Кажи ти,ако можеш,кое е посредствено и кое дребно!

Barbarian, може и да мога;)
Нека опитам.
Според мен съществува някаква, макар и трудна за осмисляне разлика... Посредствените неща не винаги са дребни, а дребните...са си дребни, но има нещо, което ги приближава до мярата за щастие на нравственоизвисения човек, и това е фактът, че са близки до душевността му...Имат някакъв особен, одухотворен смисъл...
А посредствените радости са тези, които стигат само до повърхността на възприятието... "Аууу, каква хубава рокля! Мерси, милооо!" и неща от тоя род...

Всъщност, знам ли... май че малко се оплетох в собствените си мисли... Дано сте ме разбрали [lol]

Всичко ок,но тази дето е казла на другата "Аууу, каква хубава рокля! Мерси, милооо!" и тая на която с го казали се кефят на въпросната рокля и това ги прави евентуално щастливи. За тях една евтина и не толкова хубава,модерна (по техните разбирания) рокля е посредствена. Така,че това което "евтино щастие" за едни не е такова за други и обратното-посредственото за едни не е такова за друго. Затова ти казах,че определянето на тези понятия е доста субективно.
Един може да се кефи на това,че си е купил колело,катери се по баирите с него,гледа природата,усеща приятната умора в краката си и т.н. и т.н. Да,но покрай него профучава баровец с джип и си дума наум-тоя пък,баси смотаняка,ръгнал с колелото по баирите да върти ,като хамав.

[Lake_Lady]

По този повод се сетих за една мисъл - не се опитвайте да променяте идеалите на човек, освен ако не може да ги замените с по-добри..

[BLUE_ROSE]

Хубава тема . Естествено ,че съществува такава дилема у хората. Само като се огледам и я виждам.... Истинските хора са изстрадали успехите си, развитието си и щастието си.... А дребните хорица всеки ден се мятат натам насам в жалки опити да се направят щастливи... за сметка на някой друг, за сметка на много хора, за сметка на целия свят ако трябва.... Но каквато и сметка да има - тя безпорно е евтина и е безпорно за сметка на истински човек.

Както беше казал някой.... "Който се страхува от страданието, трябва да се готви за много страдания...."

[XpacTa_lavista]

Тука ще задам един въпрос: Евтино щастие ли е да обереш нечия чужда конопена градина и после да я пушиш?

[BLUE_ROSE]

Тука ще задам един въпрос: Евтино щастие ли е да обереш нечия чужда конопена градина и после да я пушиш?

:) Ако някой възприема такова действие и последствията като щастие .... Много му е евтино  [lol]

[Lake_Lady]

Тука ще задам един въпрос: Евтино щастие ли е да обереш нечия чужда конопена градина и после да я пушиш?

[smeeh]  Ахахах...Такова щастие си е направо безплатно!...