Записки от подземието

[Lake_Lady]

"Ето, аз задавам сега от свое име един празен въпрос: кое е по-хубаво - евтино щастие или възвишени страдания? Хайде кажете..."
Въпросът не го задавам аз, а Ф.М.Достоевски в творбата си "Записки от подземието". Цитатът е от там. Според вас, съществува ли изобщо такава дилема пред човека? Ако да, пред кои хора? Правят ли те избор,в крайна сметка, или се лутат? Кой избор би направил човека щастлив?...
Такива ми ти работи...  :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Хубава тема, Lake_Lady. Дано стане добра дискусия.
Та... нямала съм удоволствието да прочета произведението, за това ще се опитам да разсъждавам неангажирано. Ако трябва да разделя въпроса на две части и да анализирам всяка по отделно ще е горе-долу така... Евтиното щастие е за хора, чиито мозъчни достижения се свеждат много близо до нулата, за да не кажа под нея. Според мен такъв тип хора са тези, които живеят не в реалността а в някаква си тяхна измислена "действителност" и се страхуват да прогледнат, да видят нещата такива, каквито са. Всеки знае, че няма живот, който да е само розов, или такъв, който да е само в тъмни краски. Относно възвишените многострадалци, бих казала, че страдат от някакъв комплекс за малоценност и единствения начин(според тях) да привлекат вниманието на околните е като го играят вечната жертва. Това е другата крайност, която за мен лично е обидна за самия себе си, пък майната им на останалите. И тъй... аз бих предпочела да съм някъде по средата... възвишена и щастлива, до колкото е възможно да бъде един обикновен човек. :)

[Lake_Lady]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]

[stranger]

Преди време едно прятелче в момент на прозрение сподели следната мисъл с мен: "Умните хора са нещастни".
Все още анализирам казаното от него, но колкото повече време минава от живота ми, толкова повече се съгласявам с него.

А иначе, в личен план никога не съм се радвал на евтиното щастие. Просто почти винаги едно такова евтино щастие води до по-нататъшни скъпи главоболия :)

[XpacTa_lavista]

Като че ли принцесата доста добре го описа и съм съгласен с нейното мнение :) Мога да допълня-имаше една мотивационна пирамида ма Маслоу, ако не се лъжа, където бяха подредени човешките потребности. Най-отдолу бяха жизнените-храна, вода и т.н., а най-отгоре-любовта и самореализацията. Евтиното щастие приближава твърде много до животинското. Не можем да се интересуваме само от храна, вода и т.н. Дори и най-неимащите и бедни хора надникват по-нагоре в стъпалото на пирамидата. Възвишеното страдание-това пък е липсата на върха. Грешката на този тип хора е, че те пренебрегват това, което се намира отдолу и не съумяват да го превърнат в плюс и да надградят пирамидата. Едва ли съществуват в чист вид едното и другото. Затова моето мнение е, че по-скоро не става дума за дилема между две алтернативи, а за постепенно превръщане на всяка от негативните крайности в позитивна, като се запази дотук постигнатото.

[Barbarian]

А какво е "евтино щастие"? Според мен такова няма. Та нали щастието се постига и с лишения и с борба и с опитване и т.н. Как може тогава да е евтино? Ако иде реч за щастие при хора,които малки и дребни неща ги правят щастливи,то тогава пък не разбирам,какво лошо има и защо да бъдат окачествени,като празноглави или нещо от сорта. Тогава можем дори спокойно да говорим за духовна извисеност на въпросния човек.  :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Мисля, че не си разбрал значението на словосъчетанието, или поне не правилно. Евтиното щастие, поне според мен е материалното щастие. Това да си презадоволен от разкош, мъже/жени, внимание и то не заради теб самия, ами за това, че примерно си богат, известен. Струва ли си такова измамно щастие и висока ли е неговата стойност от духовна гледна точка? Ти лично, дали би се чувствал щастлив, ако, примерно жена ти те "обича", защото имаш много пари, или че имаш "приятели", които не ценят теб, а облагите, които могат да извлекат от теб... Та, в този смисъл... :)

[Lake_Lady]

Понякога се замислям дали на тези хора не им е по-лесно и дали не си живеят така по-добре, без да се тормозят много-много... [mhmm] Ако изобщо нямат скала, по която да измерват вариациите "духовно - материално", за тях щастието ще си е щастие, независимо дали отстрани изглежда евтино или не...Когато си задаваш по-малко въпроси, не се измъчваш и не си блъскаш главата, е далеч по- лесно. Донякъде съм склонна да се съглася с Варварина, но не мисля,че при тях може да се говори за духовна извисеност...
Тези хора не са празноглави, а просто притежават едно обикновено съзнание - такова, каквото го е създала Майката - Природа и което им помага да се справят с живота и да оцеляват, както е дала на животното инстинкти и нокти,например. Та човек може да си живее, и то много добре с подобно ординерно съзнание. Въпросът е какво правим, когато из дълбините на душата започнат да изникват разни въпроси и въпросчета, дилеми и питания...Когато човек "се пробуди" и две и две вече не е четири?...Тогава?... [mhmm]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Ъъъъъ... А колко е?  :p Шегувам се, разбрах те.  :)

[Lake_Lady]

 [lol] [lol] [lol] Две и две прави или три и половина, или ...свещ!
/Знам, че разбра...  :) /

[Barbarian]

Мисля, че не си разбрал значението на словосъчетанието, или поне не правилно. Евтиното щастие, поне според мен е материалното щастие. Това да си презадоволен от разкош, мъже/жени, внимание и то не заради теб самия, ами за това, че примерно си богат, известен. Струва ли си такова измамно щастие и висока ли е неговата стойност от духовна гледна точка? Ти лично, дали би се чувствал щастлив, ако, примерно жена ти те "обича", защото имаш много пари, или че имаш "приятели", които не ценят теб, а облагите, които могат да извлекат от теб... Та, в този смисъл... :)

:)
Разбрал съм го Вени,но го разглеждам от тая гледна точка-буквалната. Но и след твоето мнение и дори с негова подкрепа щастието пак изглежда невъзможно да е евтино. В твоето обяснение то дори буквално не е евтино щом се постига с пари. Т.е. и двата вида щастие (ако едното изобщо може да се нарече такова) не се постигат на ниска цена. И духовното и материалното.
А иначе,по въпроса,не вярвам някой да предпочете страданието пък било то и възвишено,пред каквото и да било щастие. В крайна сметка всеки се стреми към него. Един го постига по един начин,а друг по друг,един го прави щастлив едно нещо,друг друго,но всеки се стреми и желае щастието,не страдание. :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Така казано, вече ме принуждава да се съглася с теб. Разбирам какво имаш предвид и... действително така стоят нещата.  [gu6] Радвам се, че се разбрахме :)

[Lake_Lady]

 [plqsssss] [twist]

[Jane]

А иначе,по въпроса,не вярвам някой да предпочете страданието пък било то и възвишено,пред каквото и да било щастие. В крайна сметка всеки се стреми към него.

Съжалявам, че се включвам чак сега, но като прочетох темата ми изникна едно въпросче в главата, породено от конкретно тези думи ... А именно, може ли един духовно израснал човек да изпитва евтино щастие? (Под "евтино" лично аз разбирам "посредствено".) И ако не може, не е ли той принуден сам от себе си да вижда, осъзнава и съответно изпитва страданието... Което си е един вид (не)съзнателно предпочитане...

[Barbarian]

А иначе,по въпроса,не вярвам някой да предпочете страданието пък било то и възвишено,пред каквото и да било щастие. В крайна сметка всеки се стреми към него.

Съжалявам, че се включвам чак сега, но като прочетох темата ми изникна едно въпросче в главата, породено от конкретно тези думи ... А именно, може ли един духовно израснал човек да изпитва евтино щастие? (Под "евтино" лично аз разбирам "посредствено".) И ако не може, не е ли той принуден сам от себе си да вижда, осъзнава и съответно изпитва страданието... Което си е един вид (не)съзнателно предпочитане...

:) Да,звучи логично. Но тогава изниква въпроса,не правят ли щастлив един духовно извисен човек,дори най-дребните неща? Тогава пък излиза,че духовноизвисеният човек е по принцип по-щастлив или е по-лесно да бъде такъв. Не знам.
Значи,един материалист може да бъде щастлив от материалното-пари,което не се постига лесно в никакъв случай. Един духовно извисен пък е щастлив от дребни и...да кажем леснопостижими неща,но тук пък трудно постижимото е духовната извисеност. В крайна сметка пак излиза,че крайният резултат-щастието и в двата случая не се постига лесно. :)