Нестихващ спомен от Миналото...

[Sexy_Scorpionka]

Умерено  :p За сега  :> [lol]

Хахаха кака Восъчна става лоша ...  [lol] [lol] [lol]

П.П Аватара ме кефи  [lol] [heart__]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Хихи. Няма бе... аз умерено.  :)
П.П. Радвам се  [heart__]

[Qween of the black hearts]

чакай бе нали цялото семейство беше навън ...някъде изпуснах кога са се прибрали бащата и сина.....може и да е в мене грешката...а иначе...внимавай да не убиеш Роуз че ще има бой... [lol] [lol] [lol] :p :p :p

[SavageGarden]

чакай бе нали цялото семейство беше навън ...някъде изпуснах кога са се прибрали бащата и сина.....може и да е в мене грешката...а иначе...внимавай да не убиеш Роуз че ще има бой... [lol] [lol] [lol] :p :p :p

Ти все нещо не си разбрала май  [lol] [lol] [lol]
То и аз винаги падам от небето,ама да си кажа :р

[Qween of the black hearts]

нали знаеш аз съм дезориентирана....винаги сичко зацепвам последна..малко индианче [lol] [lol] [lol] [lol]ма пък в тва ми е чара [pleZz]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [sradlio2] Ааа. Как тъй. Аз си ги прибрах в предния откъс. Това, че ти не внимаваш ме кара да разбирам, колко съсредоточено следиш  [sradlio2]

[Qween of the black hearts]

стига деее.....повярвай ми съсредоточено чета...ама на главата ми пили гаден швейцарец на гаден немски....сега като го прочетох на спокойствие вече не се бъркам...а ти вместо да ми четеш лекции хвани пусни продължение :) [inlovee]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

След малко  :p

[Lake_Lady]

Ще си изчакаме чакането... :p :p :p

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Ох, много съжалявам, че е толкова кратичко, но имам проблем с Word-a. Ще ви се реванширам, обещавам.

Камерън грабна дъщеря си в ръце и хукна с нея по пътя в посока към библиотеката. С цялото си същество се молеше да е фалшива тревога и жена му да е добре. Сърцето му биеше до пръсване. Не можеше да си представи живота си без нея... И което беше по-важното – не искаше. Тя беше негова. Неговата жена, неговият спътник в живота, човека който най-добре го познаваше от всички на този свят, майката на децата му. Тя беше всичко и ако и се беше случило непоправимото... той щеше да полудее от мъка. Когато пристигна на мястото видя как много хора се бяха струпали на едно място, около някого, около нея. Пусна дъщеря си на земята и разбута тълпата. Видя я – беше паднала на земята и не помръдваше. Едва се усещаше движение при дишането и, сякаш беше полумъртва. Камерън пребледня и застина на мястото си. Една ръка го хвана силно за рамото.
-   Всико е наред, момче. Повикахме линейка. Жена ти е припаднала. Всичко е наред.
В този момент се чу шум от кола. Спирачките изскърцаха, когато тя спря в близост до насъбралото се множество. Медицинският екип си проправи път до припадналата жена.
- Има ли роднини тук? – попита еидн от санитарите.
- Да! – отговори Камерън. – Аз съм съпругът и.
- Добре, че не сте я местили. – съобщи същият мъж – Опасно е, ако си е счупила нещо при падането. Ще дойдете ли с линейката в болницата, господине?
- Да! Разбира се.
- Татко. – обади се Дейна – Ами Филип?
- Филип. О, Боже! Забравих Филип съвсем сам в къщи!
- Не се тревожи Камерън. Аз ще го взема, заедно с Дейна и ще останат при мен в къщи, докато трябва. Върви с жена си. – каза Глори Рийдлър, която също беше чула шума на вън и бе излязла да види какво става.
- Благодаря ви, госпожо Рийдлър. Много ви благодаря. Ще ви се реванширам. – каза Камерън и хукна, за да не тръгне линейката без него.

[SavageGarden]

Айде бе...защо няма продължение?

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Защото имам проблем с Word-a, както обясних по-горе. Иии, докато не се реши, ще сте лишени от продължение  :p

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Мрън, мрън... Хайде млъквайте вече! Ето ви продължението...  :p  [lol] :p

Невидението убиваше Камерън. Не можеше да си намери място от тревога по жена си. Ходеше напред-назад, като обезумял и се молеше на ум за нея. Какво не би дал, само и само да се събуди в леглото си и всичко това да се окаже сън... В този момент от болничната стая на Роуз излезе докторът.
-   Господин Мишъп! – обърна се той към Камерън, който не беше го забелязъл унесен в мислите си...
-   Да, докторе! Как е жена ми? Какво и има? Ще се оправи ли?...
-   Успокойте се, господине. Жена ви е добре.
-   Добре ли? Ама, докторе... Тя припадна на улицата, как така ще е добре?
-   Нищо и няма, господин Мишъп. Съпругата ви просто е бременна. Ще ставате баща отново...
-   Баща!? Отново!?!?!?... – Камерън не вярваше на ушите си. Роуз беше здрава... и бременна... – Докторе, вие... Сигурен ли сте – заекна той.
-   Да, разбира се. Направихме пълни изследвания. Жена ви е бременна в третата седмица и до година ще си имате здраво и хубаво бебе. Честито!
-   Бебе... Да... Бебе... Аз, аз ще ставам татко, отново! Докторе, благодаря ви – Камерън сграбчи лекаря в мечешката си прегръдка и го завъртя във въздуха – Бебе... Ще си имаме бебе! Мога ли да видя жена си?
-   Да,да. Разбира се, но първо ме пуснете.
-   О, да. Извинявайте, аз просто... – Камерън го гледаше ухилен до ушите
-   Е, влезте при жена си. Смятам да я задържим до утре, за да следим състоянието и през нощта, но мисля, че няма да има проблем и утре ще я изпишем след визитацията.
-   Да, да, разбира се, както прецените. Благодаря ви. – Камерън нямаше търпение да види Роуз и тръгна към стаята и.
Почука на вратата тихичко и влезе вътре. Видя жена си на болничното легло с разпилени по възглавницата коси... Спеше. Той се приближи и седна на един стол до леглото и. Беше толкова красива... Сякаш вчера я бе срещнал – не беше се променила. Беше си същата красива и привлекателна жена – неговата жена. Камерън се размечта... Той виждаше във фантазията си бъдещето. Той, тя, децата и бебето, което беше на път! Всички бяха усмихнати, щастливи – обичаше я. Още я обичаше както и в първия ден в който я беше видял и беше разбрал, да, той беше усетил, че това е жената за него!
-   Камерън!– Роуз се беше събудила и го гледаше с широко отворени очи. – Къде съм?
-   О, събуди се! – той хвана ръката и – В болницата си скъпа.
-   В болницата ли? Какво правя тук? Какво се е случило, Камерън. Дейна! Къде е Дейна? Бях с нея...
-   Успокой се, скъпа. Дейна е добре. Тя и Филип са в дома на госпожа Рийдлър. Припаднала си по пътя към къщи и те доведохме в болницата.
-   Припаднала? Камерън! Какво ми е, не ме лъжи, искам да знам истината?
-   Роуз... Ще си имаме бебе!
-   Бебе!? – викна очудено Роуз.
-   Да, бебе, скъпа. Бременна си в третата седмица.
-   Но... О, Боже! Камерън, ще си имаме бебе! – тя се надигна от леглото и прегърна силно мъжа си!
Щастие. Така можеше да опише този момент един страничен наблюдател – щастие! Новината за новия член на семейството беше шокирала като Камерън, така и Роуз, но изненадата беше много приятна. Роуз отдавна искаше да си имат друго дете, но опитите им винаги бяха безуспешни и тя беше спряла да се надява още преди години. И сега... Изведнъж... Бебе! Тя си спомняше първата си бременност с Дейна и Филип. Чувстваше се толкова пълна, толкова цяла... Щастлива. Да бъде майка за Роуз беше най-хубавото нещо на света. Бяха очаквали едно, но се родиха близнаци. Това несъмнено беше най-щастливият ден в нейния живот. Беше създала две напълно съвършени същества, плод на любовта им с Камерън и това беше неописуемо за нея! А сега... Сега щеше да е още по-хубаво, защото имаше Дейна и Филип, а на път беше още едно създание, което да осмисля живота и дните и, да им придава пълнота и смисъл. Усмивката не слизаше от лицата им...
На вратата се почука:
-   Извинявайте! – подаде се една сестра от вратата. – Времето за свиждания свърши, господине. Трябва да си тръгвате.
-   Да, добре. Утре кога мога да дойда, за да прибера жена си? – поинтересува се Камерън.
-   Изписванията стават след 8 сутринта.
-   Добре, тогава в 7 и 30 съм тук. – той целуна жена си по челото. – Пази се! Сега имаш да се грижиш и за още някой. – намигна и той.
-   Да, разбира се. – усмихна му се топло тя в отговор. – Целуни децата от мен.
-   Разбира се.
Когато излезе от болницата, Камерън беше толкова зашеметен от новината, че в първия момент тръгна към тях си. След това се усети, тупна се с ръка по челото и тръгна в обратната посока, към дома на госпожа Рийдлър. Обмисляше как да каже новината на децата. Дали щяха да се зарадват, че ще си имат братче? Или сестриче. Нее... Камерън искаше още едно момче. Щяха да си имат братче. Той беше решил това. Докато се усети, вече беше пред дома на възрастната библеотекарка. Почука на вратата.
-   Камерън! Как е Роуз? Всичко наред ли е? – попита госпожа Рийдлър вместо зравей.
-   Ще ви кажа, госпожо. Може ли да вляза?
-   Да, да, разбира се. Заповядай, Камерън.
-   Децата добре ли са?
-   Да, в хола са. Влизай направо.
Когато видяха баща си, Филип и Дейна хукнаха към него и го прегърнаха.
-   Татко, как е мама, добре ли е? – попита отчаяно Дейна.
-   Деца, трябва да ви кажа нещо. – рече Камерън и застана сериозно...

[vanilla_g]

Ааааа, не се измъквай така по перваза- искаш само с едно мааааалко по- дълго от обикновено продължение, да ни замажеш очите.
Ама нямааааааааа- давай сега да се чете :>

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Стига мрънка пък и ти  [evil]

-   Какво се е случило с мама? – проплака Филип. – Кажи ни, татко!?
-   Спокойно, деца. Мама е добре. Хайде да седнем и ще ви разкажа. – Камерън се огледа в стаята. – Елате и вие, госпожо Рийдлър. Мисля, че и вие имате право да знаете, предвид помощта, която ни оказахте.
-   Благодаря ти, Камерън. Радостна съм, че ще споделите и с мен. Дано Роуз е наистина добре. Е, говорете.
Всички се бяха настанили на дивана. Само камерън стоеше прав и ги гледаше от високо. Чудеше се как да поднесе най-деликатно новината на Дейна и Филип. Надяваше се, че ще приемат новината с радост.
-   Е, деца! Както вече казах, на мама и няма нищо. Тя е добре. На мен се пада тежката задача, да ви обясня какво всъщтност става. Докторите и направиха пълни изследвания и установиха, че след около 9 месеца ще си имате братче.
Близнаците стояха и гледаха като препарирани. На Камерън му се струваше, че даже са спрели да дишат.
-   Е, няма ли да кажете нещо? Нали искате да си имате братче?
-   Аз ще мога ли да ритам топка с него и да играем на билички, а, татко? – попита скептично Филип.
-   Разбира се, Филип. Но първо трябва да се роди и да порастне. Тогава ше можете да си играете на каквото искате.
-   Е, добре, тогава. Значи аз искам братче. – Филип скочи въодушевено от дивана.
-   Татко, а не може ли да е сестриче? – попита несигурно Дейна.
-   Е, аз не знам какво ще бъде. Още е много рано да се каже, но... Може и да е момиче.
-   Значи, може да си имам сестричка? – зарадва се Дейна на новината.
-   Ами... Да! Вероятно, но аз мисля, че ще е момче. – отговори кисело Камерън.
-   Е, да, но може и да е сестричка. Значи и аз искам. -  каза Дейна убедена, че все пак ще е сестричка.
-   Чудесно. – отдъхна си Камерън.
-   Много се радвам за вас, Камерън. – рече госпожа Рийдлър. – Всички очаквахме да е нещо лошо, а то виж каква хубава новина излезе.
-   Благодаря ви, госожо. Благодаря, както за съпричастността, към нашата радост, така и за готовността ви да ни помогнете в този труден момент. Не знам какво щях да правя без вашата намеса.
-   Е, хайде! Не е кой знае какво. Пък и аз харесвам децата ви. За мен беше по-скоро удоволствие, но дано следващият път повода да не е толкова притеснителен. Децата бяха много изплашени за майка си.
-   Да, права сте, но сега всичко ще се нормализира. Утре изписват Роуз и когато тя си дойде в къщи всичко ще тръгне по старому.
В по същото време в болничната стая Роуз стоеше седнала на леглото. Беше радостна от новината, но си спомни и случката, преди да припадне на улицата. Срещата с Лея бе предизвикала притеснение в нея и може би това и беше причината за припадъка и. Тревожеше я това, което каза детето тогава. Беше ходила у тях и разговаряла с Камерън. Дали той беше и казал нещо, дали беше я обидил и изпъдил? Роуз знаеше за отношението на мъжа си към бащата на Лея, а от там и към нея самата. Миналото ги преследваше и Роуз се съмняваше, че новината за бебето дълго време ще отлага въпросите на мъжа и, но поне за сега щеше да го възпира да повдига темата. Надяваше се, че Лея ще има благоразумието да стои далеч от дома им и няма да предизвиква Камерън да извърши някоя глупост, за която после може да съжалява. Несъзнателно Роуз започна да се връща назад във времето, когато Камерън и тя още бяха младежи. Тогава Камерън и Джо Хармън бяха приятели. Неразделни приятели. По цял ден се скитаха двамата  и се чудеха каква нова глупост да направят. Хлапаци... Любимото им занимание беше да се съревновават и после да се фукат кой от тях на какво е по-добър. До онзи ден. Онзи ден, който промени целия живот в градчето. Роуз си го спомняше прекрасно, сякаш беше вчера...