Нестихващ спомен от Миналото...

[SavageGarden]

Това бащата на детето ли ще е  [lol]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Ще разбереш в продължението  :p

[kalista]

Майката на Лея е била 1та му любов, а Лея е копие на майка си  [lol]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Еее, пак не познахте. СЪжалявам  [lol] [lol] [lol]

[SavageGarden]

Айде пиши,стига се обяснявай ...и съм ти казала да не говориш с непознати  [lol] [lol] [lol]
Айди дееееееее  [heart__]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [smeeh] Мдобрееееее... сядам да пуша пък!  [confused] Ама и тоя път няма да ви кажа какво е станало преди  :p

[SavageGarden]

[smeeh] Мдобрееееее... сядам да пуша пък!  [confused] Ама и тоя път няма да ви кажа какво е станало преди  :p

Да пушиш или да пишеш  [namigggggg]???Ей,тия цигари ти взеха акъла на тебе хаха :р
Ще кажеш ти...има време...надявам се да има и търпение(от моя страна) иначе ще си изнудена и тормозена  [lol]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [shame] [shame] [shame] [shame] [shame] [shame] [shame] [shame] [shame]
Ми то... аз... таковаааааааа... ъъъъъъъъъ...
Абе, ако искаш да знаеш пък, винаги докато пиша и пуша, тъй че...  :p
Пък щом имам и писмени доказателства за тормоз и изнудване, то ще те съдя за неимуществени вреди  :p  [lol] [lol] [lol]

[SavageGarden]

Стига сме спамили хубавата тема  :>

[Sexy_Scorpionka]

Тълпата скандира..бясно... ОЩЕЕЕЕ , ОЩЕЕЕЕЕ  [lol]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Тълпата скандира..бясно... ОЩЕЕЕЕ , ОЩЕЕЕЕЕ  [lol]

И аз им отговарям ... УТРЕ,УТРЕЕЕ  [lol]  :>

[Sexy_Scorpionka]

Тълпата скандира..бясно... ОЩЕЕЕЕ , ОЩЕЕЕЕЕ  [lol]

И аз им отговарям ... УТРЕ,УТРЕЕЕ  [lol]  :>

Аааа , лоша Принцеса...  [lol]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [svirrr] :kissoflove:

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Ето ви и обещаното за днес...

-   Здравейте госпожо Мишъш, Дейна. Как сте? – усмихна се лъчезарно насреща им Лея.
-   Лея!? – очите на Роуз се разшириха от ужас при мисълта, че мъжът и, или някой, който би могъл да му каже ги видят да разговарят с момичето – Ами, добре сме, дете, но бързаме за в къщи, защото господин Мишъп и Филип ни очакват от доста време.
-   Да, знам. – отвърна Лея
-   Знаеш ли? От къде знаеш? – Роуз беше пред инфаркт.
-   Ами, аз бях у вас, госпожо и съпругът ви ми каза, че сте излезли. Попитах го, дали знае къде, той ми отвърна, че сте отишли до библиотеката. И ето ме тук! – жизнено отвърна Лея.
-   У... у нас? Била си у нас? – заекна Роуз.
-   Ами, да. Нали ви казвам. Господин Камерън ми отвори той ми ка...
-   Той беше ли ядосан? – прекъсна я Роуз
-   Всъщтност не. Дори ме попита как съм и си поговорихме...
-   Поговорили сте си. С Камерън? Ти и Камерън сте си говорили!?!?!?
-   Ами, да. Госпожо Мишъп, добре ли сте. Изглеждате сякаш сте видели призрак.
Тази емоция дойде в повече на Роуз. Последните дни бяха толкова пренаситени от към преживявания, че мозъкът и не успяваше адекватно да асимилира и класифицира всичката информация, която попадаше на вниманието му. Роуз почувства как пред очите и става тъмно, краката и се подкосяват и изгуби съзнание...
-   Майкооо! – викна изплашено Дейна – Майко, какво ти е, майко?
-   Госпожо Мишъп! – ахна  на свой ред Лея – Припадна! Дейна, бързо, трябва да извикаме помощ. Тичай до вас, а аз ще остана до нея, да я пазя.
Дейна се беше заковала на едно място и не помръдваше. Лея махна с ръка пред погледа и, но тя така и не отреагира. Почувства се принудена, да направи нещо, и за това хвана Дейна за раменете и я разтърси, колкото имаше сила.
-   О, да. Да, да, да. – освести се Дейна - Тръгвам. Пази я. Не се отделяй от нея – и хукна в посока на дома си.
Когато пристигна, видя баща си да се разхожда по верандата сложил ръце на кръста и очевидно мърморейки си нещо под носа. Дейна завика от далече:
-   Таткооо. Таткоо...
Камерън дочу виковете и се обърна към улицата. Видя дъщеря си да тича към вратата... Сама! Усети, че нещо не е наред и се втурна към нея.
-   Дейна? Дейна, какво става? Защо си сама? Къде е майка ти? Какво и се е случило?
-   Мисля, че е мъртва! – рече Дейна и млъкна...

[kalista]

Жестока си  [oops] [lol]