Нестихващ спомен от Миналото...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Олелееее, ще ти светят восъка!  [lol] [lol] [lol] Отивам за свещи, ще трябва да те закърпим някак... :p

Става все по-интересно! Стилът ти ми харесва! Хайде давай по-нататък!  :) [inlovee]

Занех си, че мога да разчитам на теб да ме спасиш.  [heart__]
Радвам се, че ти допада и че ти е интересно. По-нататък - утре сутрин  :p

[FaLLeN_AnGeL]

наистина става все по-интересно.пишеш с лекота неща,които са невероятни  :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Благодаря ти, FaLLeN_AnGeL. :)

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Всички съвсем бяха забравили, че чакат гости, заради случката с Дейна. Роуз стана да отвори вратата.
-   Здравей, Лея. Радвам се, че успя да дойдеш за вечеря.
-   Здравейте, госпожо Мишъп. Надявам се, че не преча.
-   Не, не. В никакъв случай, та нали аз те поканих. Заповядай, Лея. Влизай, влизай.
Лея пристъпи в къщата и се огледа. Беше топло и уютно.
-   Заповядай, дете – каза Роуз – Насам, към трапезарията. Всички сме се събрали и те очакваме.
Роуз въведе момиченцето в стаята при останалите. Всички станаха от местата си, за да я посрещтнат.
-   Ето, запознайте се. Лея, това е съпругът ми Камерън.
-   Здравей, малката. Радвам се да те видя в дома си. Добре си дошла.
-   Здравейте, господин Мишъп. Благодаря ви за гостоприемството.
-   Това, Лея, са Дейна и Филип – моите деца – обяви Роуз, като побутна внимателно момичето към близнаците.
-   Здравей. – каза Дейна сухо.
-   Здравей. – като ехо повтори Филип.
-   Здравейте. Лелееее, колко си приличате. Ако беше с дълга коса, бих те помислила за сестра ти – каза Лея на Филип, който от своя страна се намръщи.
-   Да бе сигу...
-   Е, деца, заповядайте на масата – прекъсна Камерън, усещайки, че нещата могат да излязат извън контрол
Настаниха гостенката между двамата близнаци, точно срещу домакините на голямата кръгла маса. Роуз сервира най-различни блюда. Всички казаха кратка благодарствена молитва под ръководството на Камерън и след това започнаха да се хранят в нелепо мълчание.
-   Лея – прекъсна тишината Роуз – Разкажи ни нещо за себе си. От къде идваш, кои са родителите ти, къде сте отседнали???
-   Ами, аз съм родена в Ирландия. Но баща ми е от тук.
-   И кой е баща ти? – поинтересува се Камерън – със сигурност трябва да го познаваме.
-   Джоузеф. Джоузеф Хармън.
-   Джо!? Всички го мислехме за мъртъв. – възкликна Камерън – Изчезна, когато бяхме на 15 и от тогава никой не беше чувал нищо за него. Изненадвам се да разбера, че е отишъл в Ирландия и че има такава прекрасна дъщеричка. Сигурно майка ти е много горда с теб.
-   Мама почина преди година, господин Мишъп.
-   О! Ооо! Съжалявам, Лея. Аз... Толкова съм нетактичен!
-   Няма нищо, господин Мишъп. Татко казва, че е отишла на небето, при Ангелите.
-   Сигурен съм, че е така, малката. Сигурен съм, че е така. А татко ти с теб ли се върна?
-   Не, господине. Той остана в Ирландия.
-   А ти при кого си тук, тогава? – осмили се да попита Роуз.
-   При баба ми Катрин. Къщата и е точно в края на града.
-   Лудата Кати! – възкликнаха близнаците в един глас.
-   Томи каза, че правела магии и била най-малко на 1000 години, заради отварите, които си приготвяла от човешки сърца – добави задъхано Филип.
-   Деца! – Камерън удари с ръка по масата – Как може да говорите така за бабата на Лея. Извинете се веднага!
-   Извинявай, Лея – казаха гузно близнаците, изпълнявайки нарежданията на баща си.
-   Няма нищо, господин Мишъп. Аз вече чух тези истории, докато се записвах в училище.
-   Съжалявам, Лея – добави Роуз – Понякога хората казват неща, които не мислят.
-   Сигурна съм, че е така госпожо, но вече стана тъмно и аз трябва да си тръгвам.
-   О, да, мила. Камерън ще те изпрати до дома ти. Нали, Камерън?
-   А? О, да, да. Ще те изпратя, разбира се.
-   Не, няма нужа. Баба ми ще ме чака на края на вашата улица.
-   Сигурна ли си, миличка? Нека Камерън те изпрати.
-   Благодаря ви, госпожо Мишъп, но няма нужда, наистина. Благодаря и за гостоприемството ви. Всички бяхте много любезни.
-   Е, добре! – съгласи се Роуз накрая.
Всички изпратиха гостенката до вратата. Когато тя вече бе достатъчно далече, Камерън каза:
-   Това не ми харесва, Роуз. Не искам това дете повече да идва тук!
-   О, Стига, скъпи. Тя е просто дете.
-   Казах вече! Тя повече няма да идва в моя дом. - след това се обърна, влезе в спалнята и тръшна вратата след себе си...

[vanilla_g]

[think2] Ама защоооо, на мен Лея ми допадааа...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Защотоооо не знаеш какво се е случило преди и какво ще се случи после  :p Тралала...

[Lake_Lady]

[mhmm] [ooooo] Стават тука някакви мистерии...Интересно е... [bravisimo]

[vanilla_g]

Защотоооо не знаеш какво се е случило преди и какво ще се случи после  :p Тралала...

Каза Восъчното чудовище и си врътна опашката [lol] [heart__]
Да пишеш бързо, че да не те подгрея пак  [confused]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Мерсиии, Рибке. Благодаря и за помощта ти за този откъс.
Зло, съжалявам много, но ще разбереш чак утре вечер, защото аз сядам да уча за изпита, който е утре  :p И ми остави восъка на мира!

[SavageGarden]

I like you  [lol]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

I like you  [lol]

Thank you for the taken time. :)

[kalista]

[oops] Много е увлекателно и така с тези продължения как гърчиш  [lol] [lol]
Като филм ми минава през главата разказчето [inlovee]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Лелеее. Много съм трогната, наистина. Благодаря ти, че си изгуби от времето да ми четеш драсканиците  [heart__]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Ето още малко...  :)

Утрото бе слънчево и топло. Улиците – застлани с пъстър, цветен килим от есенни листа. Прородата приветстваше към спокойствие и добро настроение. Денят бе Неделя. В къщата на семейство Мишъп още беше тихо. Всички поспиваха заслужено до по-късно след цялата изморителна и емоционална седмица.
Роуз се размърда в леглото. Камерън усети движението и и я прегърна, като измърмори:
-   Още малко, скъпа. Нека поспим още малко.
Но тя не се чувстваше спокойна. В главата и още се въртяха събитията от онази нощ в която на гости беше Лея Хармън. Тя разбираше  реакцията на мъжа си, но не го оправдаваше. За Бога, та тя бе просто дете. Какво е вината и за миналото и всичко, което се е случило тогава. Интуицията и подсказваше, че това не е края на историята и че скоро ще се случи нещо. Но какаво? Това не и даваше мира. За първи път от години насам не можеше да предвиди реакцията на мъжа си. Знаеше какви са чувствата му към Джо и бе наясно, че няма да допусне току така Дейна и Лея да станат приятелки. Заради проклетото минало. Не можеше ли да забрави, да прости. Това беше толкова, толкова отдавна. Дали Джо беше разказал на Лея. Нее, тя е само на 6 години. Непонятно и беше Джо да е замесил невръстната си дъщеря в тези каши на големите. За Роуз детето нямаше нищо общо. Нещо повече. Тя харесваше непринудеността и това, че се отличаваше от останалите деца. Имаше характер и не и пукаше за хорските приказки. В град като техния някой трудно можеше да си позволи лукса да не му пука какво казват останалите. Та нали всички се познаваха. Веднъж да ти излезе лошо име и... Край. Всички те отписват.
Роуз винаги беше примерна. Още от малка майка и я бе научила какво трябва и какво не, какво може и какво не. И тя все още се съобразяваше, макар, че беше вече голяма жена, омъжена и имаше свои деца. Невъзможно беше да си прави каквото си иска. Та нали ако поведението и е неприемливо за останалите, то и децата и ще бъдат отхвърлени. Каква глупост. Да не живееш заради себе си, а заради хората и тяхното мнение. Роуз винаги беше недоволствала вътрешно, но възпитанието, което и дадоха родителите и не позволяваше да го изрази с действията си. Понякога и се искаше тя, Камерън и децата просто да продадът тази къща и да отидат да живеят в града. Там живота бе различен. Всеки гледаше себе си и никой не се интересуваше какво е миналото ти и какви са убежденията ти. Там човек можеше да се чувства спокоен. Роуз не беше сигурна за това, но така беше чувала и това и стигаше, за да мечтае. Поне в мечтите си беше наистина свободна. За това обичаше толкова много пеперудите. Тяхната свобода да бъдат където си искат. Ако някъде не им харесваше, те просто си заминаваха и отлитаха на другаде. Това е живот!
Когато се осъзна отново, Роуз видя, че мъжът и е вече буден и я наблюдава озадачено.
-   Камерън! Не бях усетила, че си се събудил.
-   Да, Забелязах. За какво си се замислила така?
-   А, за нищо. Просто съм се размечтала.
Роуз стана и забърза към банята, за да се спаси от въпросите на мъжа си, защото не умееше да го лъже, но той тръгна след нея със сериозните намерения да разбере...

[SavageGarden]

Ама нали се сещаш какво ще стане после?Така както ти предложих е идеално за донаписване  [lol] [lol] [lol] като сапунен сериал:)
Иии браво за написаното...книгата да продължава да се издава  [heart__]