Човек се учи от грешките си... (тези толкова болезнено-сладки грешки)

Started by Lucky, December 18, 2007, 00:28:27 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Lucky

Моето запознанство с теб...
Не ме мисли за такава... Никога не бих направила, нещо такова... без чувства..
Ти беше най-голямата ми любов... И може би още си!
Всичко си спомням.. от първата до последната дума... с най-малката подробност..
Спомням си как ми се усмихна, когато ми беше толкова самотно.. и как дойде при мен и ми каза "Може ли да постоя малко при теб? Няма да ти преча..."...
А часове след това, все едно, че се познавахме от години..
Ти ми даваше това, което наистина исках... и то нямаше нищо общо с материалните неща..
Бях щастлива.. ЗНАМ, ЧЕ И ТИ БЕШЕ...
Спомням си как ми каза, че искаш да ме спечелиш.. а после се изчерви..
е.. спечели ме.. и после какво?
Нима това ти беше целта...Нима ти е хубаво да гледаш как всеки път с изкуствена усмивка минавам покрай теб? И иронично ти казвам "Здравей"
Ти завинаги ще останеш за мен всичко на света... Ако имам шанс.. може би пак ще повторя грешката си..
а каква съм аз в очите ти.. вече ми е все едно!

mishleto_

Днес, когато те видях с нея,
почувствах че те губя .
Въпреки, че никога не си бил мой,
аз те загубих !
Загубих човека от мислите си !
Загубих човека от мечтите си !
Загубих човека от сънищата си !
Загубих човека,
в когото бях влюбена,
и в който още съм !
Загубих ТЕБ !!!

Kiti_f

Така е,много е хубаво и въздеистващо,особено ако си го преживял  [saddd]
Само с теб ще вървя през мъгли - като сън, в който вече съм аз.
Ще изгоря невидимо във вечността. Защо отново съм тук? Тъжен звук или пулс.
Без път се лутам в приказна гора. Търся те. Усещам, че ме галиш.
Какво си ти? Целуваш ме. Защо съм с теб?