Работилницата на Дядо Коледа

[ilusia]

" Ами Госпожице....Нашите... Татко.... " Момченцето плачеше , едва изговаряше думите. Савина го притисна майчински до гърдите си , гушна малката рошава главица и опря брадичката си в нея.
" Шътт няма , няма тихо , тихо.... Всичко е наред , аз съм тук , всичко ще бъде наред. Гладен ли си ?"
" Много " отвърна Кайл. Тя го хвана за ръка и единственото място което й хрумна , че ще бъде отворено на бъдни вечер беше МакДоналдс . Детето ядеше картофки и сандвич , а тя пиеше чай , премръзнала и уморена.
" Разкажи ми сега , защо си тук ? Да се обадим на майка ти сигурно много се тревожи."
" Тя не знае , че ме няма ."
" Как така ?"
" Татко е в болница , мама е при него, аз съм с бате но той излезе."
" Разбирам , какво му  е на татко ти ?"
" Блъсна го кола , Госпожице , ще се оправи нали ? Нали..."
" Разбира се Кайл. На Коледа стават чудеса.. Всичко ще бъде наред."
" Обещайте ми ."
-" Кайл... аз...."
"Обещайте..."
" Обещавам "
В този момент Савина се мразеше. Как може да обещае такова нещо. Как?! Но как да обясни на това малко момченце , премръзнало и уморено до смърт , че живота е такъв. Че всеки ден умират хора. Това е света. Господи , наистина ли това беше света ? Това ли ?
" Кайл , хайде да се разходим , искаш ли ?"
" Но вие сте без яке , а на вън е такъв студ... "
" Спокойно , там където отиваме е топло. "
" Къде отиваме ?"
" Ще видиш , хайде . "
Тръгнаха . Единственото което хрумна на момичето , беше да отидат в катедралата " Александър Нефски" Коледа е , ще е отворена , помисли си Савина. Тя не вярваше в църквите. Вярваше в Господ , но не понасяше параклисите и храмовете. Чувстваше се не на мястото си там. Вярваше , че Бог е на всякъде , не в някакви измислени "Божи Домове" Но..... какво да прави с това дете. Та тя самата беше дете. Искаше да му вдъхне малко вяра и кураж. Чувстваше се така сама , с тази отговорност която пое на плещите си.


" Дядо Коледа...."
" Какво има ?"
" ЪъъЪЪЪъ.... Лошо ми е... може ли да кацнем за малко. Остана само един подарък , за Савина Краухорц е ."
" Ти ....." И дядо Коледа смръщи вежди. " Пак си ял преди да тръгнем от сладките нали ? Казах ти да не ги пипаш"
" Не не съм... наистина , честна джуджеска , не съм ги пипвал"
" Добре... И как така по всички елфи е останал само един подарък. Ами за Кайл Щросенблум ?"
" Хм...."
" Триста елени, О Света Коледо.... Ти магаре с магаре такова. Забравил си подаръка му !"
" Не аз... Моля ти се , нека спрем за малко..."
" Добре... Кацаме"


" Госпожице вижте  - падаща звезда."
" Кайл , казвай ми Савина ... О наистина е Падаща Звез......"
-Какво по дяволите е това - Помисли си тя. Това не е падаща звезда. Хвана момчето и затичаха на там.
" Ох Божкееее .... Карло ти Еленско печено такова , ще ме умориш."

[ilusia]

" Ама Госпожо Коледа... аз ви казах... стар съм вече , не ме бива за подобни приключения "

Савина хвана Кайл за ръката и го скри зад себе си. Какво дяволите го взели беше това ? Елен ... Говорещ елен.... Тя едва не припадна . Кайл гледаше изумено , отскубна се от ръката й и затича на там. "Уаууу Ти си Дядо Коледа... ама защо си жена ?"
" Я какво сладко момченце " Савина пристигна запъхтяна и почервеняла. Прегърна Кайл и го притисна до себе си.
" Не съм дядо Коледа , аз съм Баба Коледа.... и спешно трябва да намерим Дядо Коледа.. забравил е една играчка. "
" Госпожо - не зная коя сте но ... не мислите ли , че трябва да пийнете нещо ?" Каза Савина , която вече се окопитваше малко .
" Ах , ах Света Коледа , и вие не вярвате в нас"
" Не аз... ъъъ ..."
" Савина , това е баба Коледа" момченцето подскачаше край  нея. "Абе то ясно , че не е баба ти Коледа , ама ... поне Кайл е щастлив , ще играя това фиаско "
" Искате ли заедно да потърсим дядо Коледа ?"
" Не , ние ..."
" Савина , моля те , моля те... това е дядо Коледа... моляяяяяяяяяяяяяяяяяя "
" Ама Кайл.. ух , е добре "

[Mistic]

 [inlovee]

[Don_NUTSO]

 :)