Над мен!...

[{dulgokoska}]

Слънчолина...


Да ме надживееш... надобичаш...
Изпитай всичко, повече от мен...
Някога ще се превърна в Нищо...
Но винаги ще се прегръщам в теб...

Оглеждай се... посоките те чакат...
Навсякъде ме питат "Тя къде е?!"...
Аз им отговарям без уплаха...
Че скоро ще ги хванеш, ще ги слееш...

И те се смеят, толкова са истински...
За друг не виждам с техните очи...
Знаят колко много те обичам и...
Нетърпеливо те подканят, продължи...

/Не си за страх, той е твърде малък...
Недей му дава своите мечти...
Познавам се в последния ти залък...
И щастлива съм, че той ще те държи.../

Когато аз превърна се във Нищо...
Завинаги прегърната във теб...
Ти не спирай, толкова красива...
Надобичай ме, пък и ме надживей...

[me4tatelka]

 [heart__] [heart__] [heart__]

[Афродита]

понякога нищото се събира в сълзите на всеки удар на сърцето ...

а как може едно нещо, един огън , една прашинка щастие даряващи живот в най - трудните мигове да се превърнат в нищожна празнота ...


( знаеш какво си за мен  [heart__])

[burning heart]

[XpacTa_lavista]

Вашата обич е нерушима [inlovee] Поздравления за топлотата в тези думи [cvetee]

[{dulgokoska}]

много, много ме усмихнахте :)

[burning_acid]

този стих така ме усмихна като го прочетох за първи път ... че и до сега си пазя усмивката в себе си :)

много си добра, Нели!  [inlovee]

[иринка]

 [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee] [inlovee]