Може би първо трябва да си изясним каква точно представа имаме за Бога? Дали мислим, че е белобрадо старче в бяла премяна, което стои върху облаците и любопитно гледа творенията си? Дали трябва да мислим за него като за някой, който ще ни пляска, защото сме били непослушни /" Да вярваш ,щото ще има шамари...и малко огън"/? Не мисля...Не е нужно Бог да бъде персонифициран. Бог е идея, Бог е Любов и Доброта, идеята за тях. Ако човек твори добро, помага на хората и пр., без непременно да ходи да пали свещи през ден, това по никакъв начин не го прави лош човек /"по делата им ще ги познаете"/. Дори го прави по-вярващ от другите, в смисъл - вярващ в Доброто, Истината и Любовта. А нали тези думи са същността на Бога?
А относно фанатиците, пияните попове и за бабите, които на погребение след плача и ревовете почват да коментират как точно е сготвен фасула...тях не смятам да ги коментирам. Вярата не е нито в показността, нито в сляпото следване на канона. Ако се зачетете в притчите на Исус, примерно, като се абстрахирате от това,че държите Библията, ще откриете философия и човеколюбие,а не догма, ще откриете любов към човека такъв, какъвто е и стремеж към хармония и съвършенство. Мисля, че това е вярата.
Съжалявам, че не е пред мен "Братя Карамазови", исках да сложа едно цитатче за финал...ГОРЕЩО Я ПРЕПОРЪЧВАМ на всички, заинтересовани от темата, особено главите "Бунт" и "Великият Инквизитор"...След като си прочел Достоевски, не остават толкова много въпроси без отговор...