Монотонно

[The Branded]

Всеки ден на улицата аз излизам,
готова за живот...
Всеки ден на спирката се спирам,
чакам поредния транспорт.

Когато ида в училище се смея от душа,
пиша си уроците,
говоря със класа,
размишлявам над задачите.

Монотонно,но добро...(друг път)

Но днес всичко се промени,
настъпи промяна,
тя моите очи откри,
че не сме вечни на земята.

Погледнах през прозореца аз на своя дом,
и отсреща човек починал аз видях,
в гърлото ми се прокрадна стон,
а той бе студен,лежащ,...побелях.

Замислих се над собствения си живот,
можеше това да съм аз,мой близък дори приятел.
Седнах на любимия ми под
и неутешимо заридах за душата на невинния страдател.

Установих,че има смисъл да живеем,
да търсим радостта,
Трябва да се смеем,
да се радваме на света.

Утре може ние да сме на тротоара,
и някое момиче през прозореца да гледа,
но смъртта когато дойде няма пощада,
взема ти живота(покрива те с черната си дреха)!

По действителен случай
15.11.2007