Неканен, но желан...[ elf`s_soul & vOsYcHnA_pRiNcEsA]

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Толкова много пъти съм те виждала
в очите чужди теб - щастие желано...
Но днес в ръцете си съм те прегърнала,
и не мога да повярвам, че тъй си реално...

Бленувах те! Толкова пъти съм те мечтала,
че вече спрях дори да ги броя...
Колко често твоето име тайно съм мълвяла.
Останала съм вече без  глас и слова.

Аз търсих те, а някак без да искам те открих...
Докоснах те, но че си истина не исках да вярвам...
Ала в очите ме погледна и цала аз ти се разкрих.
Ти видя и обикна нещата в мен които не показвам...

Проникна в най-затънтеното кътче на душата.
И настани се без покана, без да ме предупредиш.
Обсеби всичко в мен... Преплете двата наши свята...
Успя несломимата ми броня някак да сломиш.

Спи студеното ми сърце змния си сън безкраен,
но ти превърна леда ми в бистра прохладна вода...
И нека топлия му сън остане още дълго тъй реален,
Теб щастие мое, колко ли дълго мога да те задържа...

Но какво е времето за две сърца, които се обичат?
Какво смъртта е, какво е вечността?
Такива граници душите не признават, а отричат.
Щом е истинска, безсмъртна ще е любовта.