Arwen & ilusia -И все пак искам да те имам.

[ilusia]

Да ти призная колко съм нежна и
крехка... Да изсека върху камък
въздишка... Мечтата моя толкова
е крепка ,щом я написах в мъничка книжка.

И после застинах, бездиханна в ръцете ти,
както сълза, нарисувана на стъкло...
И пак затупка сърцето ми,
макар, че тази нощ за обич е късно...

А така се нуждаех от теб , от
меката ти топлина. Боях се да
не те загубя... да не се превърнеш
в поредната нагарчаща лъжа.

И при все ми горчеше твоята ласка.
Умираше в света по - малко...
Виждах, нахлузил си дяволска маска...
А пък с пръсти рисуваше по тялото ми омайно...

Но искаше ми се да повярвам във
тази лъжа , защото тя бе единствената,
която изпитах някога. Все ме лъжеха
за обич и гротеска. Но повярват в твоята пиеска....

На болката гръб обърнах. За твоята живях.
И пишех много, и плаках още.
И на самотата ти сама се прокълнах,
и все те виках нощем...

Ала ти далече бе... Вятър мощен ,
въздишката ми до тебе исках аз
да отведе ... Но случваше се нещо
май нередно твърде бе...

Силен бе. По - силен от моята стихия.
Надвиваше ме в таз дуел любовен.
Но туй бе мойта орисия,
да бъда твоя робиня в тътена съдбовен...

И урагана днес без теб е тъй злокобен ,
къде ли да се скрия ? Чия ръка да хвана
от чии ли устни да отпия... И надежда
малка да открия....

Лутам се в лабиринтите на своя кръговрат.
Лишена от светостта си.
Не намирам смисъл да се връщам в своето назад,
тъй като вече дарих ти мечтите си...

[elf`s_soul]

Пълните ми душичката с вашите дуети и триота .. :) Благодаря ви!