А очите ми с тъмнината вече привикнаха

[DeTe_Ha_Xaoca]

И защо ли се мъча в ума ти да вляза.
Минути на страст и очакване... тъмнина
стрелките събират и отново ги чупят.
Разбиват мечтите ми, и после пак ги сглобяват.

Ще ме чакаш ли- Не!
Разбира се знам, но знаците забраняващи
по-слино ме карат към тебе да тичам.
И оставам сама, гримирана толкоз умело...
(и пак тъмнина)


А през прозореца нищо не виждам,
защото навън е толкова тъмно,
че котките даже нищо не виждат,
А очите ми с тъмнината вече привикнаха.