Несъществуваща идилия...

[elf`s_soul]

Мрачната усмивка ще си сложа,
и тъй ще те посрещна у дома...
Че много си ми липсвал ще излъжа
и по-добре, ако заради това умра...

И ти ще си щастлив до болка,
ще милваш усните ми с перце...
Ще разрешеш черните коси с ръка
и ще се вгледаш в тъжното лице...

Ти знаеш, че никога не ще обичам,
знаеш, че вътре в мен е кучи студ...
Знаеш, че тайничко аз теб проклинам,
със мен да си - ти трябва да си луд...

Казват, че раздялата е малка смърт,
а аз така обичам бурно да живея...
За това душите искат да се съберът,
отново и отново, без да се разделят...

[RestlessHeart]

Браво!Много нежно...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

Поздрави за стиха. :)

[elf`s_soul]

Браво!Много нежно...

леко помрачена нежност, но да... :)

Поздрави за стиха. :)

Благодаря ти!

Радвам се, че ви харесва...