А исках да обичам (Аrwen&иринка)

[Arwen]

А исках да обичам

Аrwen & иринка

Проскубани мигове се късат в тишината.
Умират хиляди птици...
В писъци на лудост изсъхнало листо пада на земята...
Тази нощ с кръв изписани са моите зеници...

С кръв е татуирана на мойто рамо
прокоба за несбъднати мечти.
Миналото стана настояще твърде рано,
заплете се във моите коси

онова дяволско сказание,
че нощта те иска, теб и твоята душа...
че аз нивга няма да съм свято покаяние,
че всичко бе заблуба, любовта бе от самия Сатана...

Непрестанно люто наказание
затуй че с други преди тебе съгреших
Превърнах тях в нестихващо стенание
и с моя глас след туй аз се простих....

И затихнах... като незараснала рана...
Но примирение в мене липсваше,
за туй, че обичах други прокълната бях тук да остана,
да оправдая всички нестихващи в тебе заблуди..

Магиите да разваля,когато
над тебе някоя надвеси се.
А всъщност съм закърпвала сърце сакато
и аз била съм злата вещица.

И всичко бе защото умея да обичам,
макар и да те боли от моята любов,
аз исках все на теб да се заричам,
а всъщност отдалечавала съм те със сатанинския си зов...

[vOsYcHnA_pRiNcEsA]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [a taka]
Харесва ми! :)

[elf`s_soul]

С кръв е татуирана на мойто рамо
прокоба за несбъднати мечти.
Миналото стана настояще твърде рано,
заплете се във моите коси

онова дяволско сказание,
че нощта те иска, теб и твоята душа...
че аз нивга няма да съм свято покаяние,
че всичко бе заблуба, любовта бе от самия Сатана...

Аз вече казах... Хубав стих сте спретнали...  [plqs plqs]