Само спомен там се вие и болезнено квичи.

[ilusia]

В утробата ми-лист хартия .На него някой е написал ,
много паметни слова.  Сякаш олтара в църквата
изографисан със спомените на цветя......
От ония дето слагат ги на гробчетата на деца .

Гърдите отворени са рани , занемяла плът.
И вътре черни врани... кълват и пак кълват !
Застинали вулкани , песните не шумолят ,
воплите ми само бели листове четат.

Сърцето - кръстопът ли бе или пък булевард ?
Още чувам стъпки по сивия студения паваж.
И лазят пак горещи тръпки на спомени немилостиви
милостивите забрави. Дъх и глъчка в скътани дъбрави.

А в душата..... Пустота. Но нея оная... дето идва
със поредната сълза. Не ! Там е другото лице-
смъртта. Гостенка , а у дома си. И все не е сама ,
влачи болка на талази.... Болка ?! Сякаш чудеса....

И в утробата ми - лист хартия. Бял бе той преди.
От кого да крия ? Днеска в пепел сам лежи.
Дори да вия... Кой ще чуе ? Кой тъжи ?
Само спомен там се вие и болезнено квичи.

[GaLLeRy]

Много болезнен, но и много красив стих , Невероятна Съни...  [inlovee]

[vanilla_g]

Прекрасно  [inlovee]

[0-sP13L]

 [reeeev] [reeeev]  Супер    [reevvv]

[Arwen]

И в утробата ми - лист хартия. Бял бе той преди.
От кого да крия ? Днеска в пепел сам лежи.
Дори да вия... Кой ще чуе ? Кой тъжи ?
Само спомен там се вие и болезнено квичи.

Страхотна си!  [reevvv]

[ilusia]

Много болезнен, но и много красив стих , Невероятна Съни...  [inlovee]

Благодаря ти , трогната съм от думите ти :)

[ilusia]

Прекрасно  [inlovee]

Мерси мило мое [inlovee]