Неизвестно

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

Много ми хареса,видях го в сайта на моето училище... авторът беше неизвестен и нямаше име,но много ми хареса и реших да ви го покажа!!!  [heart__]

Погледът ми отново се премрежва. Цигареният дим бавно се процежда през сухите ми устни, изпълва мрака, изпълва мен...
Боли ме до смърт. Него вече го няма.Лежа сама в леглото си. Тъмнината изпълва битието. Мога да я докосна. Усещам лепкавата и хлад. Чувам шепота и, ледината и ме обгръща като ореол от тръни. Забиват се дълбоко в мен, усещам ги - накъсали сърцето ми.
Чувство на празнота отново ме завладява. Усещам дупка в стомаха си. Голяма, черна.
Мирише на трева. Въздухът в стаята е тежък. Искам да отворя прозореца. Искам! Само трябва да протегна ръка и ще го стигна...
Малка бяла ръка се откроява в нощта. Моята ли е! Не може да бъде моята - изглежда толкова мъртва. Тя безсилна се отпуска.
Сълза се процежда от очите ми. Попива във възглавницата ми.
Иде ми да крещя, че те обичам, но нито звук не излиза от пресъхналото ми гърло.Тялото ми сякаш не съшествува.Чувствам се безтегловна.Пропадам,пропадам,пропадам...Окривам се вътре в себе си, дълбоко, там където не чувам и не виждам нищо; там, където съм насаме с моята болка. Прегръщам я. Вече не съм сама.