My story...

Started by GaLLeRy, April 25, 2007, 10:43:20 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

GaLLeRy

       
Въпреки всичко те чаках и надеждата в мен все още не е угаснала.Надявах се, че ще те видя.Не сега, но поне тази година.Имам нужда от това...

Колко време мина от последната ни среща?Малко повече от година , може би и месец –два.Времето ни беше малко , пък и беше прекалено неловко, ти трябваше да заминаваш- пак , аз пък се срамувах от себе си, дори едвам успях да си вдигна очите от земята и да погледна твоите.И не останах разочарована-все същите си бяха- големи топли и черни.Това ми липсва най-много от всичко, начина, по който ме гледаш.И дори след толкова много време, когато затворя очите си те виждам пред мен- чувствам ръцете ти върху плътта ми, смеха ти и всичко... Ех, спомени , спомени.
  Ако можех бих върнала времето назад и бих си поправила грешките.Сажалявам ли? Не минава ден без да сажалявам...Сажалявам , не защото си отиде, а защото не можах да те дочакам, въпреки че обещах. Повярвах на най- подлите – хората. Те искаха да ни разделят и ... По дяволите! Успяха ! А помниш ли? Бяхме си обещали , че никога няма да позволим някой да ни раздели.Помниш ли ? Аз помня всичко...
   Помня ,когато те видях за пръв път.Беше една необичайно студена августска сутрин.Стоях на южната тераса по халат и си пиех кафето.Тогава ти мина с едно момиче под ръка, даже не забелязах коя е, бях прекалено ангажирана да гледам теб. И ти ме погледна , как стоя на и те гледам от балкона. Усмихна ми се. Още тази усмивка е запечатана , вътре- там дето боли...
  Беше само един поглед, толкова непринуден , но в продължение на месеци аз не спирах да мисля за него. Питах за теб , никой не ми каза нищо. Един ден,около година по- късно, по време на една разходка в парка , ти мина покрай мен с едно колело ... ха! Колко детски! И се обърках и те гледах, гледах, докато не се скри в листата... А по- късно в същия ден те видях на стадиона.Просто трябваше да разбера кой си ! И го направих- набрах смелост и те спрях.Тогава нещо в мен изтръпна, сякаш ме удари ток . И всичко започна така-
просто станахме неразделни. И имаше толкова много, което ни разделяше , но на пук на хората и на семействата ни , просто бяхме заедно и ни беше добре.
Бяха само три месеца, но бяга най-хубавите в живота ми. Направих много за теб и много ти дадох, но също така ти взех и всичко и...
   Другия ми съвършено светъл спомен е от лятото, когато бяхме заедно. Избягах от нас.Излъгах майка и татко, че съм при братовчедка ми във Сливен за една седмица,ама не бях. Бях при теб в едно село до Бургас, във вила. И не сажалявам! Беше ми невероятно с теб. Денят беше изключително задушен и горещ, изведнъж в следобедните часове заваля, не духаше, просто валеше и валеше, в продължение на часове, а ние бяхме на оная веранда и чакахме да спре дъжда.Но чесно казано не исках да спира, исках завинаги да остана там в прегрътките ти.Ти не спираше да ме прегръщаш и се чувствах не закриляна, а окрилена! Бих искала да върна времето назад и пак да бъда там – на верандата с теб, поне за миг...
   Това, мили, беше най-невероятното лято в живота ми.И не искам да го забравям никога...
  Помиш ли когато се разделихме... Летището и куфарите, и семейството ти, и родината ти.И аз... Онова момиче, което стоеше от страни и гледаше как целуваш майка си и сестра си. Погледна ме и се усмихна.После се обърна и тръгна... Не усетих как очите ми се напълниха със сълзи.Тогава ти спря и пое към мен и аз се затичах към теб.Прегърна ме и ме завъртя и чувствах , че летях. Чувстах се жива. И каза ми ,,Моля те , малка моя, не плачи" и нежно избърса сълзите ми. Тогава,държейки ръката ми, тръгна и малко по малко я пусна, и се скри сред хората . А аз останах там , плачейки , с празна ръка , протегната към теб...
Щяхме да се видим едва след 9 месеца. Но вярвах в силата на любовта ни. Всеки ден се  чувахме по телефона и си писахме писма ... Но с времето започнахме да се уваме все по-рядко, може би започнахме да свикваме с липсата на другия... Но всяка нощ мислих за теб и те сънувах.
Беше изминала половин година вече... И наистина вярвах, че този ден ще дойде и пак ще сме заедно! И този път завинаги...Но явно съдбата не ни обичаше или ние достатъчно не обичаме нея.Помниш ли това ? Телефонното обажане и лъжата, после изневярата и вината? Помниш ли го?
  Аз не го помня, по-скоро искам да го забравя, да го затворя в една голяма метална кутия и да го хвърля на дъното на океана!
  Заслужили ли го бяхме ? Щастието? Да ! Бяхме жадни за щастие и топлина! Искахме близост и я намерихме един в друг. Намерих малка част от себе си, която ми липсваше, в теб! И когато се качи на проклетия самолет я взе със себе си....отново.
  И сега след три години все още има празнина,там вътре, дето боли.Обичам те! Сега по-силно от всякога! И бих дала целия си живот за една минута, прекарана с теб, така както беше преди.
Сажалявам....

No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

Shady^

Браво, просто е невероятно.. прекрасно е.. [bravisimo]
Пък и на мен сега ми предстои същото изпитание и сякаш откривам себе си в твоя разказ, ужасно близо го чувствам, дано само нашата история да не свърши така.. [reevvv]
Страхотно е, поздравления  [heart__]
                                                                                                 What Goes Around...
                                                                                                                                          ...Comes Around

GaLLeRy

Дано не завърши ... пожелавам ти го от сърце..С пожеланията ми...е, надявам се че ще помогнат- човек трябва да бъде смел и да вярва в това , че може !Явно преди 3 години просто нямаше кой да ми даде кураж ... и да ми пожелае същото...
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

medenata

Ники ... Нямам думи!  [heart__]

angel4e_f

Много силно...

Bellatrixs

Много е красиво. Разплаках се на него. За съжаление в момента преживявам нещо подобно.

Hanibal4e`f

много е добро...БРАВО....
ХУБАВАТА ТАТУИРОВКА В НИКОЙ СЛУЧАЙ НЕ МОЖЕ ДА НАПРАВИ ТЯЛОТО ПО-ГРОЗНО, А ПРИ ВСИЧКИ СЛУЧАИ ПО-ИНТЕРЕСНО.

GaLLeRy

Quote from: medenata on August 29, 2007, 15:44:53 PM
Ники ... Нямам думи!  [heart__]


[hey sexyy] [cvetee]
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

GaLLeRy

Quote from: angel4e_f on August 29, 2007, 17:52:36 PM
Много силно...


Благодаря ти , мило :)
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

GaLLeRy

Quote from: Bellatrixs on September 05, 2007, 15:50:08 PM
Много е красиво. Разплаках се на него. За съжаление в момента преживявам нещо подобно.


Пожелавам ти да не свърши по този начин...

Знам , че звучи лошо , ама понякога се чувствам по-добре като знам, че не съм го изпитала само аз...  [confused]
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

RAZLICHEN

Пожелавам ти, да се сбъдне това,което си желала в момента на тази изповед! :flowers:
Вечер с мисълта за теб заспивам,
сутрин твоят образ ме събужда
и не искам да разбирам,
че те няма ,че си чужда.

GaLLeRy

Quote from: RAZLICHEN on September 26, 2007, 18:40:02 PM
Пожелавам ти, да се сбъдне това,което си желала в момента на тази изповед! :flowers:


Искрено благодаря, пожеланието ти значи много за мен !  [heart__]
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn

NoMore

:kissoflove: силни чувства таиш в себе си
Ние сме щастливи тогава, когато за всичко в нас има съответствие извън нас.

GaLLeRy

Quote from: NoMore on October 07, 2007, 03:59:06 AM
:kissoflove: силни чувства таиш в себе си


Благодаря ти !  [heart__]
No PaIn InSiDe... YoU`Re My PrOtEcTiOn