изповед на чувствата ми

[davidoff-ka]

Всички тук сте несравними в писането си и обожавам да чета творбите ви. След като преживях поредната гадост, подготвена ми от милата ми съдба, реших и аз да се изкажа [lol] Не е нещо уникално, просто излях всичко върху белиа лист и... искам да споделя  [shame]


  Когато те срещнах бях.. болна. Но не ме болеше гърлото, а сърцето. Бе наранено от безкрайните лъжи на най-различни хора. Не подозирах, че си лекар, но ти се оказа такъв за мен. Излекува го, и то само за няколко секунди. Просто докато изпи сутрешното си кафе. Помниш ли онази сутрин? Аз често се сещам за нея сега.. Не че преди това не те бях виждала, просто тогава ми се стори някак различен.. След като изпи кафето си - нормално, с 2 захарчета, както го обичаш, и си отиде - аз не спрях да говоря за теб. И очаквах следващия път, в който ще те видя. Случи се.., а след това се случи и нещо по-хубаво – усетих устните ти върху моите... и си помислих, че и за мен има любов на тази земя, че и на мен е писано да бъда щастлива. Всъщност, тази любов беше и най-прекрасния подарък за 19-я ми рожден ден. Дните летяха.., преминахме и през малко лош период, но се справихме. После трябваше да замина за малко, за един месец само, а ти обеща да ме чакаш. Говорехме си всеки ден по телефона, и Господи, колко копнеех да те видя. Всеки ден мислех за теб, за нас, за плановете и мечтите ни, броях дните, които оставаха. Не че там, в Испания, не ми беше хубаво – напротив.. прекарах един от най-щастливите месеци в живота ми, но просто една част от сърцето ми бе останала тук, в България, при теб, и не ми позволяваше да изживея щастието си напълно. Е, Мечо, аз се върнах, но явно когато аз съм отлетяла от България, от теб е отлетяло нещо по-скъпо.. чувствата ти. Или може би те са били една моя илюзия. Не знам, а и едва ли ще разбера. Знам само, че ми подари нещо, което ще помня винаги. Подари ми едни безкрайно щастливи дни. Обичах вечерите с теб. Нощите, в които заспивах,  слушайки гласа ти в телефонната слушалка. Утрините, в които идваше рано у нас, а аз – още спяща просто те  прегръщах и заспивах отново, гушната в теб. Обичах и когато си играеше с разпилените ми коси. Всяко нещо беше ти, всяка мисъл беше за теб. Беше слънцето, земята ми, мечтите. А аз за теб какво бях? И била ли съм нещо? Отново отговорът е НЕ знам.. А и едва ли ще разбера. Знам само, че ти все още живееш тук, дълбоко в сърцето ми. Боли ме при спомена за първото "Обичам те", за хилядите смс-и, гласящи "Липсваш ми". А дали си бил истински, или трябва да ти се връчи Оскар в категория "Най-добро представяне за влюбен"...
Поздрав с Massari - ReaL Love – нашата песен!!!
...и ако максимата на Паулу Коелю [" Ако нещо се случи веднъж, няма никакви шансове да се случи отново. Но ако едно нещо се случи два пъти, то със сигурност ще се случи и трети път"]  е вярна, то.. аз чакам нашия трети път..

[dylgokoska]

Съжалвам,мила..Дано получиш своя трети път. Според мен си се справила добре с написването, даже много добре!

[I_Lov3_Him_Eternally]

минало е мнооого време, но все пак да кажа своето [ooooo] [heart__]

[tonnny_bg]

 [reevvv] Пожелавам ти любов! [inloveee]

[davidoff-ka]

Благодаря ви за коментарите  [shame]
Бях забравила, че съм го споделила тук   :)
А този човек вече е вън от живота ми и... съм добрел