Лазаровден е християнски празник, носещ името на Свети Лазар, който се празнува на осмия ден преди Великден. Поради това, че Великден се определя по лунния календар, а не по слънчевия, Лазаровден се пада всяка година на различна дата, но винаги в събота.
По традиция на Лазаровден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден — Връбница (Цветница). Младите мъже набират цветя за венците, които ще оплетат за празника Цветница. Момците, наричани лазари, се събират в дома на един от тях. След това пременени в традиционни фолклорни носии, обикалят къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, плодове и дребни подаръци. В миналото, на Лазаровден момците от селото са поисквали ръката на своята избраница.
Празникът носи пролетно настроение и се очаква с нетърпение, както от участниците, така и от жителите и гостите на селата и градовете.
По друг стар български обичай на този ден младите момци пускат изплетените от тях венци в реката. Така символично те изразяват своето желание да се задомят. А ако венецът се улови от мома, тя ще го поиска за мъж. Пускайки венците във водата, момците пеят и се надяват венците им да бъдат уловени от момата, когото те харесват. Този обичай се нарича лазаруване, а момците — лазари.
Честит празник на всички, които празнуват днес!
