Вечеря!...

[{dulgokoska}]

Не обичам нашите вечери...
Всичките така протичат...
Вадим дневни изневери...
И "Наздраве!" вдигаме... не искам...
Всеки път да си преглъщам...
Залъка ведно с езика...
Но не бих желала също...
Да изплюя ядната си мисъл...
Как да дъвча... Мята се в устата...
Нуждата да викна, да разбия...
Дървената маса, а стъклата...
После в свойто съжаление да скрия...
Писна ми... а как не ми се ще...
Да бъда в този кулинарен Ад...
Трапезата претъпкана яде...
От нашия раздразнен свят дребнав...
И все така... и яденето "сладко"...
Засяда все във гърлото ми "криво"...
Сякаш съм погълнала на хапка...
Едничка цяла гвардия, ревлива...
Не мога да повтарям всички грешки...
Наистина съм вече изтощена...
Ще помоля /с тайните болежки/...
Не ми готви Специалната вечеря!...

[vesselin]

Не си ли много млада за да си толкова ядосана на света?

[{dulgokoska}]

Не съм точно ядосана, а и... обичам да хиперболизирам чувствата в стиховете :p
Но нали знаеш, че съвсем на момента емоцията е... дори крайна.

[phibi]

Не обичам нашите вечери...
Не ми готви Специалната вечеря!...

Той няма, а аз може ли?  :)
Хубаво е, Нел [inloveee] Ама стига с тия лоши мъже, време ти е за някой прекрасен  :)

[kalista]

Красотаааа  [flowers] [hugs and kisses]

[{dulgokoska}]

хих... напоследък заблуждавам много... нямам проблемен мъж...
имам неприятни моменти [lol]

Благодаря Ви, Момичета! [heart__]

[phibi]

Значи ти е време за вечеря с някой приятен, мила  :p Повтарям(за да не спамя много :)), прекрасен стих!