Питанка за едни духовни нещица

[Angel Soul]

Казват, че за да извисиш духа си, трябва да тренираш и да постигнеш "непривързаност" -към хората, към вещите и въобще, към нещата, с които си свикнал. Един вид- да не реагираш, да не ти влияят обидите , да не ти пука какво правят хората около теб , какво става в живота ти и т.н. Един вид [confused]. Да де, ама... Непривързаността  не означава ли липса на емоция тогава? И как душата ми ще вземе да се извиси като я лиша от капка състрадателност ,зрънце  любов, щипка страст и други подобни "екстри"? Много обичам будизма , йогите и всякакви такива духовни изцепления, но напоследък се питам не е ли малко егоистично това, които всички религии проповядват относно отшелничеството, нирвана и т.н.? Така де - седиш си там някъде в гори Тилилейски...пардон(!) -Хималайски, медитираш си, пейш си "оммммм" и се кефиш на нирваната...  е как , аджеба, ти се извисява духа и фръква на по-високо ниво? В смисъл, аз разбирам КАК, но проблемът ми е, че това навсякъде се проповядва като шорткът към небесното царство, а на мен все ми се струва, че един човек, който е останал сред хората и се стреми да им помага всячески -трябва да заслужава билета за "бързия влак" нагоре...

Та ако някой може да ми помогне с тези фолософски главоблъсканици...заповядайте... :)

[PurpleANGEL]

За да извисиш духа си, трябва да го опознаеш. Трябва да разбереш коя си, от къде си тръганла, на къде вървиш, кой е твоя път... Точно това се опитват цял живот да направят отшелниците... Да, цял живот! А това е достижимо и за много по-кратък период! Все пак ако цял живот търсиш нирвана, то като я намериш и няма да ти остане време да й се насладиш... Просто трябва да осъзнаеш себе си, а стремежа да помагаш на хората... ами той не е човешки стремеж. Няма човек, който да се стреми да помага на хората, без да иска нещо в замяна. Именно затова отшелниците се забиват в дън гори Тилилейски (Тибетски), защото се опитват да избягат от желанието си за отплата на добротата. Ако успееш да се самоосъзнаеш и почнеш искрено да помагаш на хората, без да търсиш отплата, тогава определено духа ти ще се извиси много над останалите... много над хората... И тогава ще осъзнаеш, че вече не си човек...
А зрънцето любов, щипката страст, лъжичката състрадателност и другите подобни подправки, те са нужни, за да направят живота ти смислен и пълноценен. Един отшелник, затворил ума в душата си, не живее пълноценно, а себично и егоистично.
Пък за привързаност... ами вещите са заменими, към тях и да се привързваш и не, все тая. Понякога те са свързани със спомени - именно те са незаменимите! А към хората... привързаността е част от необходимото общуване, та не е грешно. Остава да осъзнаеш, че обидите не могат да ти навредят, ако си открила себе си, ако знаеш ти камата каква си, тогава каквото и да ти говорят, ще знаеш, че е лъжа.

Май бая писане му ударих, та айде стига толкова...

Открий себе си!!!

[ANAKONDA]

Според мен ,
основно трябва да се осъзнае, какво значение има ,,Тук и сега"...

да не реагираш, да не ти влияят обидите , да не ти пука какво правят хората около теб , какво става в живота ти и т.н.

В момент на обида, духовно извисения човек вижда в обиждащия единствено объркано същество, заслужаващо помощ, подкрепа, а не обратното в повече. Вижда напрежението, какво е минало през съществото му... нещата, които биха могли да го накарат да обижда, с което се явява състраданието (май).
  Те определено виждат какво правят другите и то много добре, но както те следват избора, решението, собствената пътека, така и оставят тази възможност, и за другите, уважават личният им избор... Казват, целта била една, а пътищата до нея много...
  Проповедниците на тази философия са с разбирането, че са само ,,минувачи" по тази земя, че след смъртта на физиката, духа продължава съществуванието си... ,,на върха ще имаш само това, което сам си донесъл", а единственото нещо, което времето не може да отнеме е духа.... Баланса трябва да продължи да се поддържа- всичко, което сме получили, по един, или друг начин, рано, или късно, ще ни бъде взето...

Непривързаността  не означава ли липса на емоция тогава?

Не. Те проповядват дълбока любов, разтваряне в другото ( или другите), но всичко това само Тук и Сега, понеже миналото и бъдещето не съществуват. Щом другото (или другия) се отдалечи от теб,( се махне от настоящият ти миг) то спира да съществува за теб, понеже твоята любов, чувство продължава потока си в настоящето. Пък ако любовта ти преследва обект извън настоящият момент, то това е само пилеене на настоящето, това е Нищо, то е Мъртво, то просто не може да съществува извън Сега.... Идеята е дълбоко изживяване, но само Тук и Сега....

Де да можеха мненията по тези въпроси да се изразяват с две- три изречения... Що годе, разбира ли се мисълта  [smile2] [lol]

[Angel Soul]

Разбира се идеално! На мен много отдавна ми се щеше да си поговорим в този форум за такива разни шантави неща...

И все пак един въпрос остана неотговорен - защо доста (не казвам всички,защото не съм запозната с всички) религиозни течения смятат отшелничеството за най-прекия път към Бог?Някак си несправедливо ми се вижда спрямо един... отдаден на това да лекува хората лекар , например. [think2]

[PurpleANGEL]

Както вече казах, отшелничеството е най-прекия път към себеосъзнаването  [oops]
А що се отнася до лекари, спасители и други, посветили живота си за този на хората,
те не търсят пътя към Бога, а към хората... и са го намерили.

[ANAKONDA]

Дам, това е най- трудното изпитание, през което трябва да се мине, за да се оцени истински живота- да останем напълно сами със себе си... Тогава границата с лудостта е най- тънка.  Предполагам, заради това именно отшелничеството е предпочитано.  [think]
" Слушай и мълчи, за да се докоснеш до Силата"...  [намиг]

[Magic`Green`eyes]

религиозни течения смятат отшелничеството за най-прекия път към Бог?

Ми, да. Те не го смятат за прекия път, те си мислят, че като се отцепят от света и започнат да разбират себе си Са по-близо до Бог :)

Явно тези 'шантави' неща се тълкуват по странен начин според мен, защото да практикуваш Йога значи да се отцепиш от света ли? А аз си мислех, че това е, за да влезеш в хармония със себе си. Спокойствието е полезно нещо, иначе да те избият нервите... кой знае какво може да направи човек...
Понякога е добре да си за малко сам сред природата, само и само да я опознаеш. И не само...

[crystal]

Много хубава тема!
Поздравления!
Аз съм може би последният човек, който ще успее да се включи със смислено обяснение на тия въпроси, но и мен са ме занимавали и то не веднъж.
в крайна сметка, за себе си поне, реших, че не можеш да се кажеш, от днес тръгвам да извисявам духа си. Защото не всеки човек е способен да го панрави по начина, по който се говори за това в източните религии и учения.
Според мен всеки можаданаправи това по свой си начин. Не е нужно да се отделяш от света, зада търсиш себе си и да се приближаваш към Бог, светлината или каквото друго там. Не е нужно да се отричаш от начина си на живот или да правиш драстично промени.

Най-важното е да се намериш и да се опознаеш, както някой беше написал по-горе. А как точно и какъв път ще избереш, това няма толкова голяма значение.

Относно тази "непривързаност", за която говориш Angel Soul, струва ми се, че я възприемаш доста буквално. Може и да греша, разбира се.
Тези хора не, че не раягират нито на лошото, нито на доброто. Те просто според мен са с философията и разбирането, че нещата - хора предмети, чувства, ПРОСТО ТРЯБВА ДА СЕ ПРИЕМАТ. Приемаш, казваш си, ОК, добре, този човек така мисли, значи има причина така да мисли и продължаваш напред без да се опитваш да го съдиш и определяш.
Да кажеш просто едно такова ОК аз лично манирам за много трудно постижимо. Това означава да умееш да приемаш човекът такъв какъвто е и да го обичаш такъв какъвто е.
Това е моята борба, моят начин за справяне и опознаване - да се науча да приемам :)


Още веднъж, поздравления за темата! :)   

[Gentiana]

Темата наистина е интригуваща. Аз лично имам доста литература по въпроса, защото тези въпроси винаги са занимавали ума ми.И като чета вашите размишления, стигам до извода, че съм направила няколко крачки към извисяването на духа, защото вече отдавна съм на принципа - помагай, без да искаш нещо в замяна, не съдя хората за постъпките им,приемам ги такива, каквито са, дори и да не са прави, когато някой ме обижда,,без да съм му направила нещо, виждам в него наистина някакво объркано,комплексирано същество и дори понякога го съжалявам....лелееееее, къде ми е ореолът?! [think2]
Шегичка.....
А сега, сериозно...
Какво е пътят на Буда? Това е да се изучи аз-а. Какво значи да се изучи Аз-а? Това е да забравиш себе си, малкото аз - егото.
"Не мисли. Не търси. Не желай. Не обсебвай. Не получавай. Не пускай."
Бушидо, Пътят на самурая е трениране на тялото чрез несъзнателното.
В него са вградени 5 елемента на будизма:
- умиротворяване на емоциите;
- спокойно приемане на неизбежното;
- себеконтрол пред лицето на всяко събитие;
- едно по-непосредствено изучаване на смъртта, повече отколкото това на живота;
- скромност, стигаща до бедност.

"А сега ще ви кажа най добрия начин за разрешаване на проблема за вашият живот и вашата смърт: практикувайте ДЗАДЗЕН. Това, което се нарича ДЗАДЗЕН е да седиш върху дзафу/възглавничка/ в тиха стая,  напълно неподвижен, в точната и подходяща поза, без да промълвяваш дума, умът изпразнен от всяка мисъл,  добра или зла. Да се продължава да се седи смирено,гледайки стената, и нищо повече. Всеки ден."
Тайсен Дашимару
Съзнанието ни е подвижно и спокойно, като ново-навалял сняг върху древен пейзаж.....

[ANAKONDA]

И аз много харесвам тези филОсофии. Но реалността не позволява пълно отдаване. Човек напълно отдал се на подобен вид религия, не може да съществува всред масата от хора- отвсякъде погледната тя е борба, а сблъсък при духовника отсъства. С навлизането в тази тематика можем да променим само личния си поглед, личния си свят, но не и целия свят. Май е най- добре да внесем възможното от тях в реалността си, отколкото реалността в духовното, (както струва ми се, правят отшелниците). Смятам, най- добрия вариант е използването на религията просто като помощно средство на мозъка, не цел... [think] "Религията ни позволява да контролираме обкръжаващата ни страна, понижава тревожността ни, така че да сме в състояние да функционираме адекватно, насърчава жизнеутвърждаващото поведение и ни помага да изграждаме и развиваме общества, в които се чувстваме защитени... Религията ни позволява да "напуснем" старото си аз, придвижвайки се към своето единение с Бог или с някаква друга абсолютна реалност. Религията насърчава и нашето всекидневно самотрансцендиране, посочвайки ни пътища за израстване и развитие... "

Не е нужно да се отделяш от света, зада търсиш себе си и да се приближаваш към Бог, светлината или каквото друго там.

Да, не е нужно, за да се приближаваш, но за да се слееш и да станеш част от това, определено е нужно, поне според мен  [think]

[Dumpster]

Дам, това е най- трудното изпитание, през което трябва да се мине, за да се оцени истински живота- да останем напълно сами със себе си... Тогава границата с лудостта е най- тънка.  Предполагам, заради това именно отшелничеството е предпочитано.  [think]
" Слушай и мълчи, за да се докоснеш до Силата"...  [намиг]

[plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]

[Dumpster]

      Искам да се извиня, ако тонът ми е остър, но се чувствам лично обиден от изказвания от рода на   "Много обичам будизма , йогите и всякакви такива духовни изцепления, но напоследък се питам не е ли малко егоистично това, които всички религии проповядват относно отшелничеството, нирвана и т.н.? "
     1) Ако много ги обичаше, нямаше да ги наричаш " духовни нещица " !
     2) Егоист е човек, който взема повече от колкото му е нужно и не оставя за другите. Става дума за някакъв ресурс. А не човек, който мисли само за себе си! Всички хора мислят само за себе си. Е да някои от тях мислят и за децата си, които възприемат, като подължение на собственото си  "АЗ". Или за любимия си, или за родителите си. Но то в общи линии е едно и също.
     3) Отшелниците не взимат нищо от никой!
     4) Замисляла ли си се колко боклук оставяш след себе си? Имам предвид изпиваш една Coca Cola и приемаме,  че я изхвърляш в коша за боклук, после тя отива на сметището и остава там за период по дълъг от 2000 год. За една седмица оставяш средно 3кг боклук. за един месец 12кг. за една година 144кг , за 70 години 10 тона. Това са 10 080кг смет.   Отшелниците садят дървета. 
     5) Кога за последно през живота си видя отшелник? Ако някога видиш, тогава ще ти позволя да го наречеш егоист, но се съмнявам, че собствената ти съвест ще ти позволи.
     6) Хората които наричат отшелниците егоисти - виждал съм такива, за мен са смотаняци!!!

[Angel Soul]

      Искам да се извиня, ако тонът ми е остър, но се чувствам лично обиден от изказвания от рода на   "Много обичам будизма , йогите и всякакви такива духовни изцепления, но напоследък се питам не е ли малко егоистично това, които всички религии проповядват относно отшелничеството, нирвана и т.н.? "
     1) Ако много ги обичаше, нямаше да ги наричаш " духовни нещица " !
     2) Егоист е човек, който взема повече от колкото му е нужно и не оставя за другите. Става дума за някакъв ресурс. А не човек, който мисли само за себе си! Всички хора мислят само за себе си. Е да някои от тях мислят и за децата си, които възприемат, като подължение на собственото си  "АЗ". Или за любимия си, или за родителите си. Но то в общи линии е едно и също.
     3) Отшелниците не взимат нищо от никой!
     4) Замисляла ли си се колко боклук оставяш след себе си? Имам предвид изпиваш една Coca Cola и приемаме,  че я изхвърляш в коша за боклук, после тя отива на сметището и остава там за период по дълъг от 2000 год. За една седмица оставяш средно 3кг боклук. за един месец 12кг. за една година 144кг , за 70 години 10 тона. Това са 10 080кг смет.   Отшелниците садят дървета. 
     5) Кога за последно през живота си видя отшелник? Ако някога видиш, тогава ще ти позволя да го наречеш егоист, но се съмнявам, че собствената ти съвест ще ти позволи.
     6) Хората които наричат отшелниците егоисти - виждал съм такива, за мен са смотаняци!!!

Хе-хе-хе!Нека отговоря на въпросите ти един по един :)

1."духовни нещица" наричам всички онези философии, теории и т.н. с такива хумористични думички, понеже за мен човек не бива да възприема себе си или света прекалено сериозно. Освен това, погледнато от чиста езикова гледна точка, май забрави, че умалителните думи се използват и за да изразяват нежност , а не само насмешка, както ти си възприел думите ми. Като казвам духовни нещица, аз съвсем не се опитвам да се присмивам. С тази тема ми се щеше заедно да обсъждаме духовните си търсения и да обсъждаме неща, за които малко хора като цяло четат и още по-малко хора изживяват. Така че не се сърди на думите, които използвам, а погледни зад тях. [намиг]

2 и 3.Относно егоизмът, ти си разгледал само едната му страна-това, че егоистът не взема. А какво дава? Замислял ли си се за това? Малко от отшелниците са готови да споделят наученото с обикновените хора и да им помогнат по пътя към духовното усъвършенстване. Не ме разбирай погрешно-аз не съм против отшелниците. Просто задавам въпроси и търся отговори. :)

4. Замисляла съм се , уважаеми! Не нападай хората, без да ги познаваш! Именно моя милост преди време пусна тема как да живеем по-икономично и по какъв начин точно неизгасянето на крушката е свързано с глобалното затопляне и други такива "нещица"... А и не мисля, че е необходимо да си отшелник, за да дадеш своя принос за опазването на природата. Вярно е, че те замърсяват най-малко поради начина, по който живеят, но нека те питам тогава- ти защо използваш компютър,а? [намиг] Не се опитвам да споря с теб, просто искам да ти покажа друга гледна точка...

5. Ами в Хималаите скоро не съм ходила, ... пък в България... какво да ти кажа-само монаси, които живеят сравнително уединено съм срещала. Но пък те са толкова отдадени на християнството, че с тях просто не е възможно да се говори за различни начини на постигане на духовно извисяване.

6.Е това пък е категоризация , която не ти прави чест! Не е мъдро да слагаш така много хора под един знаменател. Замисли се.  :)

А сега искам малко със закъснение да се обърна към всички, които вземат участие в темата : нека в тази тема обсъждаме мирогледа си, знанията си, опита си , търсенията си. И нека сме толерантни един към друг така, както бихме искали другите да са към нас. Нека спорим, но коректно, с аргументи! :)

[Dumpster]

       1) Виж, аз още в самото начало казах, че се извинявам за горещия тон! Но не можеш да наричаш световните религий "духовни нещица"!!! Или пък "Много обичам будизма , йогите и всякакви такива духовни изцепления". Това е абсурдно!!! Не мога да го възприема като " хумористични думички " ! Има места по света, където ако говориш така, просто ще те убият! Изобщо аз избягвам да говоря за религия и политика по този повод.
    2) "Малко от отшелниците са готови да споделят наученото с обикновените хора и да им помогнат по пътя към духовното усъвършенстване." - Това е така, защото малко от обикновените хора са достоини да поемат по този път! По въпроса за  нещата които ни дават отшелниците - те не ги дават на нас, а ги дават на Бог от наше име. И ако ние използваме например  компютър тук в продължение на земния ни път, дали той  ще ни трябва след това? Също така смея да твърдя, че  отшелниците са по - добри лекари от лекарите и дори играят ролята на лекари за мястото кадето пребивават. 
    3) "6.Е това пък е категоризация , която не ти прави чест! Не е мъдро да слагаш така много хора под един знаменател. Замисли се. " 
     -  Аз съм Клоун. Ние клоуните сме глупави, не сме мъдри. И по повод на това продължавам да твърдя -  Хората, които наричат отшелниците егоисти, за мен са смотаняци!
     - Не е необходимо да даваш нищо на никой, важното е да не отнемаш! Бог е този, който дава! 
     

[Angel Soul]

Да ти кажа ли защо са духовни изцепления? Защото са превърнати в религия и всяко едно от тях остава сляпо за и не признава пътищата на другите направления. Ето за това аз се интересувам от различни направления, без да се ограничавам в едно от тях и без да ги възприемам твърде буквално. По убеждение съм  вярваща, но не и религиозна. Не отричам религиите като духовни пътища, а само като институции, макар в миналото те да са имали много необходими функции. В днешно време , обаче , много неща са изопачени и скрити под булото на религиозни заповеди, които много са се отдалечили от първоначалната идея (вземи например внимателния подбор на това кои евангелия да бъдат включени в Библията или пък религиозния фундаментализъм)...

На останалите неща засега няма да отговоря, защото имам усещането, че разговорът се превръща в личностен спор, а точно това искам да избегна.  :)