Питанка за едни духовни нещица

[Dumpster]

     Договорихме се!  :)

   Дъмпстър

[Angel Soul]

  В момент на обида, духовно извисения човек вижда в обиждащия единствено объркано същество, заслужаващо помощ, подкрепа, а не обратното в повече. Вижда напрежението, какво е минало през съществото му... нещата, които биха могли да го накарат да обижда, с което се явява състраданието (май).
  Те определено виждат какво правят другите и то много добре, но както те следват избора, решението, собствената пътека, така и оставят тази възможност, и за другите, уважават личният им избор... Казват, целта била една, а пътищата до нея много...
  Проповедниците на тази философия са с разбирането, че са само ,,минувачи" по тази земя...

Много ти благодаря, че ми напомни и за тази гледна точка! Понякога човек  до такава степен се обгражда със собствената си болка, че забравя по колко различни начина може да е представена една ситуация.

Днес ми хрумна да ви питам и нещо друго - мислите ли, че по пътя на своето духовно израстване човек трябва да се стреми за променя волево заобикалящата го среда? Имам предвид - промяната на Аз-а самодостатъчна ли е или трябва да се стремим да "просветляваме" и други хора (това ми звучи много комично - ще ме прощаваш, Dumpster, че пак подхождам с хумор  [smile2]- защото все пак доколко убедени може да сме, че ние сме на прав път? Един вид да не стане слепеца води слепеца? )...

[PurpleANGEL]

Световното духовно израстване е много силен и безмислен израз, но все пак въпроса ти е много интересен. Наистина трябва "просветителя" да е виждащ, а не гледащ, за да води хората към просветление. Това не може да го определи самият той, не може никой да го определи. Просто е въпрос на усещане и доверие. Затова са възникнали религиите - едни хора са смятали, че са постигнали просвещение и са решили да го споделят с други, които са им оказали доверие и са вярвали в истинността на думите им.

Аз с това не карам никой да ми вярва, просто се замислете и повярвайте в собствените си разсъждения. Така предавам аз просветлението...

[boginqta_]

просто прочетете някои книги и ще отговорите на въпросите , които ви мъчат  :)

всичко е във вашия акъл бре хора...и във вашите филми. Вие си ги вкарвате..и те се случват. Всъщност всичко са просто илюзии !

[crystal]

За втория въпрос на Angel Soul
Ами, не не мисля че ТрЯбва! Не мисля, че имаме прево да прослетляваме когото и да било освен самите себе си. Въобще не е правилно да се стремим да променяме когото и да било, но смея да кажа, всички го правим. И хайде, нека да принизя нещата в една не толкова извисена духовна сфера, като кажа, че в ежедневието си ние в едно 40% от действията си се стремим да се наложим над другите по някакъв начин или в някакъв смисъл, т.е. да ги променин. Кога целево, кога не толкова, а просто като опит да надвием над другия. Което е пъто разбира се, но мисля, че е заложено във всеки един от нас и го правим. 

[tonnny_bg]

Поздравления за темата [bravisimo].
Всичко е колкото лесно и достижимо,толкова и трудно и невъобразимо.
Тръсещите личности винаги са били на почит от мен самата.Казвам го ,защото съм се сблъсквала с хора ,които виждат само материалното-това ,което успяват да пипнат,и видят и т.н. осланяйки се само на това.Всичко останало за тях няма значение.Престанала съм да се опитвам да им покажа и другата страна на медала,защото няма да я видят.Живота е такъв,какъвто всеки сам си избере да бъде.всички имаме избор.В това отношение сме равноправни,но доколко успяваме да намерим най-доброто за себе си?Аз се стремя да бъда добра към себе си и към околните.Но е много трудно.Не мисля,че уединението ще ми помогне да израстна,да бъда личност.Напротив ,мисля си че редом с хората ще се старая повече да открия себе си и да превърна недостатъците си в достойнства.Пътя към духовното израстване всеки трябва да мине сам,единствена компания да бъде душата му и мислите му.И това отшелниците го знаят добре.Никой не може да ти покаже пътя,защото това е само твоят път.

В момент на обида, духовно извисения човек вижда в обиждащия единствено объркано същество, заслужаващо помощ, подкрепа, а не обратното в повече. Вижда напрежението, какво е минало през съществото му... нещата, които биха могли да го накарат да обижда, с което се явява състраданието (май).

Ех,защо не сме всичките така духовно извисени.Хм,май няма да е интересно да си обграден от хора,за които да съществува само мирът в отношенията.Да гледат на теб като на едно добро и мило същество.Ееее,в спора се раажда истината.Как иначе ще достигнем до нея?
тук се опитах да се пошегувам ,май [namigG]