***

[Zatoichi]

Отново на ръбатата койка,
в полусън лежа бездиханен
и поглъщам мрака без упойка
и снова в кошмар идеален...

Тишина наоколо се сипе
във прегръдка от ониксов хлад,
а без жалост кожата ми щипе
непознат и непрестанен глад...

Но тишината ми някой смути
и по мраморния коридор,
започна чужда сянка да пълзи
към обречения ми затвор...

Так,так,так - към моята килия -
алени токове - так,так,так...
В тъмното не мога да се скрия!
Аз самият съм треперещ мрак!

И от мен нощта се сякаш свлече,
щом взриви се във светлинен ад
вратата,и ласкав глас ми рече:
"Ела,свърши вечния ти глад!"...

[Gentiana]

браво, войне на мрака , пореден силен стих  [cvetee]

[black embrace_f]

...."Аз самият съм треперещ мрак!".....страхотно :)
...как ли трепери мрака...сигурно като въздух над нагорещен до напукване асфалт...
Браво!!! Много хубав стих.... :)

[phibi]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]