Когато повехнеш, преди да си цъфтял

[Gentiana]

Стой далече от мен!
Не ме докосвай с тези пръсти от стомана!
Леден пейзаж са мислите ти.
От студа много ме боли.
Че с него се свиква, е измама.
Сърце - замък от тъмен кристал.
Оникс или диамант, не зная.
Вятърът, заплетен в лабиринтите му,
плаче с жал,
забравил началото им. И края.
Днес съм боса скитница.
Изгубих всичко на комар.
Кой ли може да надиграе Съдбата?
Пореден жесток, с замиращ екот шамар.
Такива са на играта правилата.

Стой далече ...от мен!

[DeTe_Ha_Xaoca]

Стой далече,
или пак ще си изпатиш.
Съдбата така е решила.
Животът е просто хазарт.
Не ме докосвай със стрък от коприва.
И чакай благословени числа,
да се паднат някъде, някога,
тогава може пак да бъда твоя.
Ако съдбата пак е решила, да довърши тази игра.
Стой далече, от мене сега!

[Афродита]

Не ме заклеймявай с чувства пропити
с болка и нежност - кристал и графит ...
Елмазът жестоко сърцето преряза ...
само споменът живее някъде в сълзи обвит ...

Наистина скиташе се ти в тъга и болка ...
Крещеше на сън в агония тъжни слова ...
но всичко отмина ... а съдбата остана за мене жестока...
всичко си върна и кой е прсякът сега ...

Вървя по улиците, скитам се без дом и време ...
дните минават в търсене на познати черти ...
навсякъде бродя ... и отвсякъде съм грешен ...
прокълнат съм,а дяволът беше мой другар преди ...

Упреци само към мен душата ти отправя ...
бил съм от стомана и ледът оглеждал се в мъжките очи ...
спри ... недей ... само в миналото всичко това остана ...
Върни се ! Моля те ! ...Не аз , а животът подигра се...
... с ориста на нашите съдби !

[inloveee]

[Gentiana]

Дами  :), прекрасни сте  [inlovee] [inlovee]
Достойно продължение на моя стих и затова аз ще се оттегля встрани и ще се полюбувам на вашия диалог  :)
Меги, твой ред е , слънце  :)

[solitude]

Аз пък ще кажа браво и на трите :) [bravisimo] [bravisimo] [inloveee] [inloveee] [evala]

[Gentiana]

Благодаря ти, мила.
Но защо не се включиш и ти?
Знаем си, че и твоите стихове са красиви  :) [heart__]