Щом думите нараняват...

[Gentiana]

Нощна птица...
Ронят се прашинки лунна светлина.
Тишината е вдовицата на мрака.
Тъкат воалите й часовете на нощта.
Да разцъфти цветето на Тъгата тя чака.
Цвят, който само един миг цъфти,
а вехне два човешки живота.
Ухание на горест в тъмното мори души.
Смъртта е близо. Само на йота.
Щом думите нараняват,
мълчанието устните ще слепи,
ще зазида воплите в снежна кула
от илюзии и грешки.
Винаги много боли
от тази жалка природа човешка.

[slan4iceto]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [I love you] [plqs plqs] [gu6]

[Gentiana]

 [gu6] [wish all my love]

[Скитникът]

Миличка последните ти стихове ме оставят без думи...
На този ще се престраша да напиша нещо...

Изгарящо, пълно със мрак и тъга, с непреходност, с ИСТИНА с вярност, със смърт, с онази жалка малкост на хората и с ограниченията им... Прекрасен е...

[Katenceto]

Наистина чудесен стих, Гео...Браво за пореден път  [bravisimo] [inloveee] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]

[solitude]

 [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [inloveee] [inloveee]

[Gentiana]

Ех, Соли...изключително мила, както винаги.
Благодаря ти, миличка!  [heart__]

[Gentiana]

Наистина чудесен стих, Гео...Браво за пореден път  [bravisimo] [inloveee] [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu]

И на теб , Катенка. [I love you]

[Gentiana]

Миличка последните ти стихове ме оставят без думи...
На този ще се престраша да напиша нещо...

Изгарящо, пълно със мрак и тъга, с непреходност, с ИСТИНА с вярност, със смърт, с онази жалка малкост на хората и с ограниченията им... Прекрасен е...

Тук ви откривам в обратен ред  :)
Боби, ти си ми толкова добра душица. [heart__]
Думите ти значат много за мен.
Ти си истински приятел. Не като някои други...
Винаги ми даваш сила и подкрепа. Благодаря ти, слънчице!