Неслучайна среща

Started by aleksi, February 08, 2007, 09:28:15 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

aleksi

                                             

Знаеш ли,че Щастието се спря при мен?Завари ме на вратата,когато щях да заключа.Усмихна ми се и ме прегърна силно.Не казах нищо,просто го приех с широко разтворени си обятия.И точно в този момент изпитах едно неопределено,всеобхватно  чувство.Щастието ми подаде ръка и ме задърпа навън,сякаш искаше да ми покаже нещо.
Заобиколени от любопитните погледи на Нещастието и на Времето,което не пропускаше възможност да бъде една крачка пред нас, ние вървяхме и разговаряхме.Дори самата Природа се заслуша в думите на Щастието.Аз питах,то отговаряше и първото нещо,за което се позаинтересувах : Защо  точно аз? С какво залужих привилегията да вървя с теб? Защо когато исках да дойдеш никой не отвърна на моята зов и увилата се около мен като змия Самота ме изпиваше ден след ден?
Винаги човек е бил невинен.Той  е нямал и няма да има вина за случилото му се.Оправдава се с думата  Съдба,без да знае всъщност нейния смисъл.Той е сътворен, за да достигне своето съвършенство,а не да се връща назад и да търси причината в друг а не в себе си.Да търси и намира е едно от полезните неща,който той прави в своя живот,да преуспява и да се самоизгради въз основа на това,което му предоставят възможностите,ръководен от собствените си цели – това вече си е цяло изкуство,начин на живот според който си една стъпка по-близо до първоначално така недостижимото,да прекрачиш по-рано непреодолимото и да продължиш напред като изхождаш миналото,но никога да не живееш с него. Тогава на Пътя,като фигура в остарели одежди се появи  Миналото.Извърна глава към нас и подаде към мен ръка.Искаше да ме вземе със себе си по посока обратна на тази, от която идвах с Щастието.Животът ми се преобърна моментално,когато се отпуснах и му се оставих да ме води.В съзнанието ми нахлуха и хубави и лоши спомени ,към които се връщах така сякаш беше вчера.Сълзите натежаха в очите ми.Незнам от радост ли плачех..от мъка ли..Мигновената мисъл за връщане към Настоящето , към Реалността такава,каквато беше преди да попадна в ръцете на Миналото ме прониза и ме извади от пленническото поле на Времето.Щастието ме хвана за ръка и отново продължихме по Пътя,но този път Миналото вървеше с тежки и тромави стъпки зад нас.Изведнъж блесна ярка светлина.Усещах топлина и неустоимо желание да прегърна силно някого.Погледнах с широка усмивка Щастието,което също изпитваше това чувство.Колко малко понякога му трябва на човек, за да усети  прилив на подобна енергия,сила.Сила,която ме накара да се чувствам така както никога до сега.Отпуснах се и се насладих на Вечността на един миг.Да,той сякаш траеше цяла Вечност .Тишината и Спокойствието отдадоха изцяло почестите си на Безкрайността, а Времето безуспешно се опитваше да ме спъне по Пътя.Дори и да  е успявало някога,то сега не можеше да направи нищо,защото аз чувствах всичко със сърцето,дълбоко в душата си. Там я нямаше тази сила,която да ме накара да се върна назад, да остана заедно с Миналото и съпровождащите го материи.
Зад мен на Пътя бяха останали Нещастието,Самотата,Омразата, Безнадежността и се питаха - какво ме накара да мисля така?Кое засилваше желанието в мен така неспирно през цялото време? Щастието ме гледаше умислено и чакаше да им дам отговор, а то всъщност го знаеше.Животът  е всичко.Той е игра,която си има свои и не приема ничии други правила освен тези,продиктувани от човешките действия и взаимоотношения.Той има край,сливащ се с Вечността на Новия живот.И  измежду отделните светове,като част от Човешкото съществуване са Вярата,Надеждата и Любовта.Това е единствената връзка,която е крепила и ще крепи света,докато човек съумява да загърби своето минало,да превъзмогне болката, да продължи напред,да подаде ръка винаги,за да отмине лошото,за да бъде Настоящето по-лесно и преодолимо,а Бъдещето  - да бъде достижимо.
Щастието ми се усмихна,прегърна  Радостта и продължи напред.

ivorysoul

пишеш много хубаво, дано щастието не пуска ръката ти или ти неговата:)
Let your soul be your pilot

aleksi

 Щастието е навсякъде около нас просто трябва да се научим да го откриваме навреме[namigG]

Don_NUTSO

Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

aleksi


vesselin

Великолепен стил на писане.Поздрав от мен!
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!