Ако умра, ил загина... или защо хората толкова много се страхуват от смъртта?

[repi-s-lychec]

  Когато се разнесе из село новината, че дядо Матейка починал – никой не повярва, защото той обичаше да се шегува, па и по-напред такова нещо с него не бе се случвало...

Не знам защо никога не ме е било особено страх от смъртта, поне не от моята. Може би, защото не съм умирала и не знам какво е, но никой от познатите ми не е бил умрял докато съм го питала за отношението му към смъртта и все пак една стабилна част са порядъчно ужасени, стане ли дума за умирачка. Защо?

[stranger]

Все повече започвам да те харесвам, да знаеш  [lol]

Принципно и аз съм като теб, но веднъж ми се случи да се моля на всички богове, нищо, че не съм от боговярващите, заклещен на една скала и наблюдаващ свободния полет на каменните отломки, които събарях. Ей такъв страх не бях брал никога!

[repi-s-lychec]

Да де, ама едно е примерно да си с един крак на оня свят и да не ти се ще да умреш, друго е да си мърдаш свободно нагоре-надолу и пак да те е страх... Някак си не ми се връзва страхът от смъртта с млад, здрав, жизнен, от нищо незастрашен и т.н. човек. А познавам такива хора, които ги е страх и от черно, щото правят асоциация със смъртта, страх ги е от затворени помещения и т.н... Кое е толкова ужасяващото, като така или иначе нищо не е вечно и на всеки ще му дойде реда...

[stranger]

Ами преди време говорих с една женица, та тя ми обясни как не иска да умира, не че я е страх, но не трябвало да умира. Та попитах я аз дали мисли, че ще живее вечено, а тя ми отговори, че ще живее възможно най-дълго, каквото и да и струва. Замислих се над тези думи, но определено не бих избрал нейния вариант. Би било жестоко и към мен, и към близките ми :)
А има и хора, които просто ги е страх да умрат, сякаш след смъртта наистина има Ад и ще попаднат директно във врящия казан :)
Но въпреки всичко, най-често хората се страхуват от смъртта поради простата причина, че са оставили куп недовършени неща в света на живите. Доколко са живи там, това е една отделна тема :)
В приведения по-горе пример от мен седях и псувах и обяснявах, че първо деца имам да правя и чак тогава ще мисля как ще се мре  [lol]

[F1LL3D-w17h`p01$0N]

Ми според мен,защото смъртта е неизбежна... и всеки иска да живее вечно и не иска да умира,а и всичко е неизвестно.След като умреш,какво? Никой незнае.А и някак самата мисъл,че ще те заровят 2 метра под земята и ще те изпратят,сякаш никога не си съществувал някак си ужасява.

[ivorysoul]

защото мисълта да те няма е влудяваща

[Babuzil]

Не  ме е страх  от  смърта  ...  даже  я  предпочитам ...  пред  Стареенето  и  тн ...

Тва  да  си  стар  е  по - кофти  .... отколкото  тва  да си  мъртав  ...

[SavageGarden]

Мен пък ме е страх от смъртта!
Та нали се страхуваме точно от непознатото...аз се страхувам от ''новото''.Не знам дали съм слаб човек,но само при мисълта,че не знам какво ще стане,дали има или няма ''ад'' или ''рай'',или изобщо друг свят някъде ме побиват тръпки.
Страх ме е също така,че не знам точно кога ще умра,дали няма да е именно когато най-много ми се живее...  [confused]
Но пък това

Тва  да  си  стар  е  по - кофти  .... отколкото  тва  да си  мъртав  ...

е наистина много вярно!

[repi-s-lychec]

Не казвам, че да те е страх от смъртта е слабост. Просто не го разбирам в повечето случаи. Винаги ще има недовършени дела. И нещо ново за откриване... И винаги ще има нещо недовършено но ... И винаги ще има нещо, което не познаваш и не разбираш, и кое му е толкожа ценното на това да те има... Не, че ми се умира, но ми е чудно какво е толкова ужасното.

[ludnegar]

Аз изпитвам панически ужас,направо откачам и трудно дишам дори когато се замисля прекалено дъбоко за това.Мисля че страхът ми идва от там че колкото и да искам да повярвам във разни теории за живот след смъртта и религия и прочее,не мога да повярвам и все се съмнявам и полудявам от мисълта че някой ден просто няма да ме има.И тва нещо наречено вечност адски ме стресира - даже и сега докато пиша това взе да ми причернява.

[SavageGarden]

Именно.Мен ме е страх какво ще стане след това,къде ще съм,ще чувствам ли нещо изобщо?  [confused] или като умра и...край,няма ме и толкова...уф,не знам,но ме е страх!

[stranger]

А има ли значение, че някого някъде го има? И не ми давайте примери с Айнщайн, Бел, Горбачов, Сталин, Наполеон, Хитлер или който и да било друг. Ако не го бяха направили те, щеше да го направи някой друг :)

Не ме разбирайте погрешно, съвсем не казвам, че ми се мре или нещо от сорта, но не смъртта е важната. Е, за някои може да е от значение, но пък на мен не ми пука, аз моите праскови и череши съм ги посял вече.

Ще цитирам един приятел:
Животът е две дати на надгробен камък, две дати с тиренце, а тиренцето е твоят жизнен път.

[ilusia]

Как може да те е страх от нещо , пожелавано толкова дълго :)
Не ме е страх... само искам да е бърза , безболезнена и по възможност .... достойна... в смисъл не да се хвърлям в бой срещу Либия... но да имам здрав разум и да мога да се изпишкам сама... а не да съм дишаща развалина

[stranger]

Във връзка с последните ти думи, по-горе написах: Би било жестоко и към мен, и към близките ми.
Привърженик съм на евтаназията.

[repi-s-lychec]

Много пъти съм се чудила... Например в Биг Брадър... Хората се отказват от свои конституционни права за да бъдат там. Нямат право на свободно придвижване, нямат право на свободна комуникация, нямат право на избор, нямат право на анонимност, от време на време даже нямат право да ядат и живеят по някакви измислени правила на някакъв си пикльо с микрофон. Въпросът ми е - защо да можеш да се откажеш от тези си права, а да не можеш да се откажеш от живота си, при положение, че той е медицински доказано мъчителен? И аз съм ЗА евтаназията. Сигурно е трудно да пратиш скъп човек на смърт, сигурно е мъчителна идеята, че него няма да го има, не могла да си го представя всъщност съвсем ясно, но ако животът му би бил по-мъчителен от смъртта? За себе си не бих се и замисляла, никога няма да се оставя да фотосинтезирам като растение в ръцете на близките си. При положение, че изход няма.