Ако умра, ил загина... или защо хората толкова много се страхуват от смъртта?

[ilusia]

Защото надеждата умира последна....
Надеждата дори не умира с човека... тя умира много по- късно....
Колко пъти се е случвало да тичам след някой човек на улицата... съзнавайки , че това няма как да е обичаното от мене починало същество... и все пак някаква надежда вътре в мене ме е карала да правя глупости.
И така... остава някаква малка частица вяра , в чудеса. В чудото , че човека може да оцелее , може да се спаси , може да живее...
Нямам мнение за евтаназията , защото е нещо крайно. А крайните неща се прилагат само в крайни случай

[stranger]

Освен надежда, съществува и понятието медицина. Наскоро си говорихме с една колежка, майка и е починала от рак на хранопровода (?!), като накрая повече е умирала от глад, отколкото от рака. Не е могла нито да яде, нито да пие, нито нищо. Повярвай ми, не искаш да си в нейното положение и да се надяваш, че изведнъж всичко ще се оправи.

[SavageGarden]

Освен надежда, съществува и понятието медицина. Наскоро си говорихме с една колежка, майка и е починала от рак на хранопровода (?!), като накрая повече е умирала от глад, отколкото от рака. Не е могла нито да яде, нито да пие, нито нищо. Повярвай ми, не искаш да си в нейното положение и да се надяваш, че изведнъж всичко ще се оправи.

[confused] [confused] [confused] Това е много мъчително!Не знам от какво ще умра аз,но се надявам да не е нещо толкова жестоко!

[ludnegar]

Ами във връзка с надеждата,някъде гледах за едни хора които са неизлечимо болни за сега,но имат достатъчно пари за да си позволят да си платят да бъдат замразени и да ги размразят след 50-100 години с надеждата че дотогава медицината ще е открила лек за болестта им.Което може би не е лишено от логика,ако си го закъсал много.

[repi-s-lychec]

Предпочитам да живея пет месеца като пълноценен човек, отколкото 50 години като замразено пиле. Не знам дали ще мисля така, ако ми се случи, но поне сега си мисля, че ако ще умирам няма много да се дърпам...

[Unforgotten`feeling`f]

Оф, мен също ме е страх ужасно много  [oops]
Неизвестността ме плаши. Само като си помисля, че един ден ще затворя очи, ще се махна завинаги от тук, целият ми живот ще се завърти като лента и край! Няма да си запазя спомените, нито мечтите, нищо. Изпарявам се, все едно не ме е имало...Няма да изпитвам вече чувства, няма да дишам...Не знам, но само като си помисля за смъртта, ме обзема страх.

[ilusia]

Сега почти съм сигурна какво ще последва след думите ми... но съм свикнала и друго не очаквам .
Ще се опитам да го обясня както аз го виждам.
Аз вярвам в Бог. Вярвам ужасно силно. Вярвам , че онова което ми се случва... е нужно да се случи.
Просто съм изградила за себе си такава философия - опитвам се да не роптая и да не търся виновни , да пращам света по дяволите , заради моите неволи и сътресения в собствения ми свят.
разбира се.... ключов момент е "опитвам се " !!
Пред очите ми са оживявали хора , за който лекарите не даваха никакви гаранция и са умирали - здрави , прави млади мъже... ей така за един миг , оставяйки след себе си дечица и семейства.
За това съм на принципа " прави каквото трябва , да става каквото ще. " Каквото има да става - ще стане. Днеска ли ще умра... утре или след 30 години... ще си умра... И това е , необратимо .
За това съм за евтаназията само в ужасно крайни ситуации , в който мъките са жестоки и няма никаква надежда дори след подобрение да се води някакъв нормален що годе живот.

[Rocka_Rola]

няма каво толкова да се чудите какво ще се случи след смърта.Като умрем ще имаме много време да разберм :-/

[repi-s-lychec]

няма каво толкова да се чудите какво ще се случи след смърта.Като умрем ще имаме много време да разберм :-/

Така си е  :)

[Porcelain_Doll]

Тръпки ме побиха  huh това се казва мистерия  [oops]

[неземен]

Да де, ама едно е примерно да си с един крак на оня свят и да не ти се ще да умреш, друго е да си мърдаш свободно нагоре-надолу и пак да те е страх... Някак си не ми се връзва страхът от смъртта с млад, здрав, жизнен, от нищо незастрашен и т.н. човек. А познавам такива хора, които ги е страх и от черно, щото правят асоциация със смъртта, страх ги е от затворени помещения и т.н... Кое е толкова ужасяващото, като така или иначе нищо не е вечно и на всеки ще му дойде реда...

Привет! Има едно заболяване,на психическа основа,доста разпространено...СТРАХОВА НЕВРОЗА.Страх от какво ли не.От затв.помещения,,от коли,от летене със самолет,разни бръмбари,от съвсем безабидни животинки...Всеки се страхува от смъртта.Това е нормално чувство.Особено,ако е близо до него.Но едни,те са малко,могат да си контролират страха,да не се паникосват,и ако се налага,въпреки страха и риска от смърт,да действуват ефикасно.Други,болшинсвото,не съумяват,не могат,не че не искат, да контролират страха и...ги наричат страхливци.Става въпрос за напълно здрави физически и психически хора.До даденост психическа е,до нервна система,а и до... тренирвка.От всяко дърво свирка не става,и от всеки не става смел човек.АЗБУЧНИ ИСТИНИ.

[неземен]

Привет!ДА ЖИВЕЕ ЕВТАНАЗИЯТА!!!!.Когато няма изход,лек, и те чака бавна и много мъчителна смърт,болките и мъките са ужасни.Вместо да умира човек със месеци,да агонизира,евтаназията,бързата и лека смърт решава проблема.Аз гласувам с ръце и крака за ЕВТАНАЗИЯТА!

[boginqta_]

ами аз съм умирала...и кво ?

винаги ме е било страх от смъртта...повече от тази на моите близки...но също така и моята...

просто явно главата ми не може да осмисли как така всичко ще свърши в един момент...и какво ще стане след това....

[toni_80]

аз не се страхувам от смъррта...искам да доиде...моите близки са там в небитието и ме викат при себе си...искам да умра...не ми се живее и не виждам надежда за спасение.помогнете ми да приема живота си  такъв,какъвто е...как да продължа напред?аз умирам по малко всеки ден и не мога да зали4а болката,просто не мога...затожа искам да умра...

[stranger]

Тоничка, дано не ти прозвучи грубо, но хората, които желаят да умрат, нямат нужда от помощ да живеят.
Не съм сигурен дали си струва да сядам и да ти обяснявам колко е хубаво да си жив и как друг свят не съществува :)
Повярвай ми, близките ти не те викат при тях, най-малкото поради причината, че преди 26 години (ръководя се от това 80) са решили да ти дадат живот.

И за кой дявол пишеш:

...жива съм...и това е много за мен...аз съм тук...и се радвам на живота...