ИГРА: Стихче по "истинска" картинка

[balrog]

След като има вече игра - Стихче по картинка (аватар), реших да пусна една игра,
в която ще се пишат стихчета по картинки, които са ви харесали!

Правила:
1. Пуска се една картинка (пейзаж, хора, животни и т.н.)
2. Следващият пише стихче по нея и в същия пост, дава нова картинка

Дано да ви хареса!

Ето и първото предложение:

[Gentiana]

супер  :)
Щом е за вълци, значи съм първа  [lol] [lol] [lol]

Ранена вълчица


Вой към сивото, нощно небе...
Тишината на глътки изпита.
Нараненото, диво сърце
по следите на болката скита.

Огън жълт във очите гори.
Свещи гаснат в мъглата от сълзи.
Тя е силна, но...много боли
и ще вие - самотна и бърза.

В най - потайния кът на нощта,
ще притвори очи изтерзани.
Всяка силна вълчица сама
ближе в тъмното своите рани

и се влачи по росни треви,
дива ярост кръвта подлудява.
Във плътта и пулсира, крещи
болка в много висока октава.

Този звук стига звездната вис,
Господ горе за миг се втрещява
и животното - жив антихрист
в този миг даже Той съжалява.

Вой към сивото, нощно небе.
Тишината на глътки изпита.
Ще ти мине, нещастно сърце,
но за него ти вече не питай!


Следващата картинка е:....

[balrog]

Тайнствен принц от мрачно, тайно кралство,
стиснал здраво магичния си меч  в  ръка...
Любовта изгубена, дали той ще намери
или топката кристална му отрежда гибелна съдба?


Вие сте:

[Nefertiti]

Преди да влезеш в бой,
ти ми даде твоята душа.
Аз заклех се да я пазя и
обичам както до сега...

Преди да влезеш бой,
аз те призовах.
Не исках да те загубя,
поисках да останеш с мен, но не от страх.
Прекалено силно те обичам ,
а и малко от желание да си само за мен,
не исках да те пусна в боя.
Исках да си в плен...

Но преди да влзеш в бой,
осъзнах, че ти не си на такъв живот обречен.
И че нито аз ще съм щастлива,
ако ти не си щастлив , човечен..
така че пуснах те ,
освободихте от клетвите към мен,
ала с надеждата
отново да се срещнем някой ден..

Следващата картинка:


   
The following error or errors occurred while posting this message:
Внимание - нов отговор бе публикуван докато ти пишеше.

[Nefertiti]

Макар нощта
да прекарах в твойте прегръдки..
Аз сама за себе си разбрах,
че всичко свърши..

Не искам да те будя ,
за да ти кажа, че те напускам,
но не искам и така да продължавам,
искам в свободата си да препускам...

[balrog]

Когато в ясна нощ прогледнах,
до звездите да достигна пожелах,
намерих път и стълба звездна,
катерех се, мечтаейки за тях...

Така катерех се и се качих през юли,
до зелено, тайно кътче във нощта,
видях човек с торба, зведи да брули,
за да идва от небето звездна светлина!



Следваща:

[Gentiana]

Готова за скок по ръба на твоите хладни чувства,
пробвам ноктите си, за кой ли пореден път.
Вече до съвършенство владея това изкуство,
когато ме нараняваш, да ти го връщам тъпкано и до смърт.

:arrow:

[T]

Стълбата преплетени -
две души в обичта си оплетени
Глухарчета бели -
Две ръце тръпнещи една в друга се вплели
Листенца отронени -
Болки забравени...отдавна заровени
Корени,един към друг отправени -
Стъпки любовни тихо и плахо направени...

:arrow:

[Nefertiti]

:arrow:

"Обичах те" написах със кръвта си,
последна доза живот,
"Обичахте" макар да пише,
обичта ми е до гроб..
Таз бележка смъртна
написах със сетния си дъх,
ала любовта ми даваше ми сили
да довърша белжката без да кажа гък...
Ако успееш правилно да разбереш
"Обичахте" е само за човек,
който жив и го чете,
ала за потънала като в мен съня жена
"Обичахте..." означава "...Не съм спирала до сега".

:arrow:

[balrog]

Аз винаги ще те намирам сред тревата,
сред която искаш да останеш скрита,
с лице, обърнало се плахо към земята,
с каменна тъга, изкуствено прикрита!

:arrow:

[Афродита]

От колко време за това копнеех ...
да докосна устните ти нежни аз ...
сега с жажда по пътя към тях поемам ...
погледни в очите цялата горя от страст ...

[hide`and`seek]

Прохладен лес, зелена светлина
струи в преплетените клони,
а долу в сянката - река,
студени бързеи безспир се гонят..

[T]

Целувката непринудена - дарена от сърце
Целувката чакана - целувката на едно дете
Уж толкова кратка,а никога няма да се забрави
Тази целувка сладка завинаги пламъка си ще остави
Там на тротоара в ден най-обикновен
Света за децата вече е друг - от целувката преобразен

[hide`and`seek]

Казват,че никой не е перфектен докато не се влюбиш.
Казват че не знаеш какво имаш,докато не го изгубиш,
Казаха ми, че няма смисъл да те чакам,
че с тази моя влюбеност времето си пропилявам..
Но за мен времето е спряло да тече
и странно безвремие ме влече,
и ще бъда все тук, за тебе готова
без дъх и без сили, но винаги твоя!

[{dulgokoska}]

Пътят си е път... насам-нататък...
Небето е небе - далечина...
И вият се едно под друго рязко...
И крепят се, и се блъскат... Да, съдба!...
И по двамата очите ни играят...
Ширят се, поглъщат ги за миг...
И в Небе, и в Път, очите се затварят...
И в Небе, и в Път... Човекът е велик...
Последва ли си стъпките, които...
Вървят ведно с душата му - криле...
То Небето му ще бъде Път открит...
И Пътят му ще бъде все Небе!...

:arrow: